.

„Под Игото“. Комикс на французина Жак Наре от 70-те години.

Благодаря на Стоян Стоянов от Русе, който ми изпрати материалите за комикс-версията на „Под игото“ от Юманите през 70-те години.

Димитър Шишманов, кореспондент на БТА в Париж, прави интервю с художника Жак Наре, което публикувам в частта, която е четлива. Ще съм благодарен на всеки, който даде малко повече подробности – датировка, повече картинки, за да публикуваме този наистина много интересен епизод от адаптацията роман-комикс, единствен по рода си тези години от художник-чужденец.
Един французин рисува “Под игото

Ето стотния брой на “Юманите” с подлистник “Под игото” – рисунки и приспособен текст от Жак Наре по романа на Иван Вазов.

Срещнах се с този френски художник, който четвърти месец вече всеки ден разкрива пред стотици хиляди французи една велика епоха от историята на нашия народ по една велика творба на българската литература. Първият ни въпрос бе как се посреща рисувания роман на Вазов от читателите на “Юманите”.

-       Мнозина ме питат къде могат да намерят “Под игото”. Това ме радва най-много. Други казват, че в началото имената Огнянов, Боримечката, Чорбаджи Марко, Стефчов са им били трудни за запомняне, но сега вече са свикнали, и героите, които носят тези имена, са им станали познати и близки.

Наре е французин, който е открил у българина и неговия живот и бит някои исторически и съвременни черти, които ние като че ли не виждаме. Той е интересен събеседник и аз искам да предам колкото е възможно по-пълно нашия разговор.

-       Защо избрахте за рисуване български роман и защо именно “Под игото”?

-       Идеята ми бе дадена от един мой приятел французин, който бе чел “Под игото” на френски език. Той знаеше, че аз съм рисувал френски, английски, немски и руски романи, и казваше, че “Под игото” много ще ми хареса. Наистина това е едно бележито произведение не само на българската литература. Аз не само четях, но и разучавах “Под игото”, чувствах колко голям писател е Вазов. В моето съзнание той се нарежда между световните писатели от класата на Юго. Избрах “Под игото” и заради това, че той разкрива една героична и същевременно романтична епоха от историята на българския народ. Хареса ми хубавата страна на романтиката в този роман и в тогавашния живот на българите. Романтиката винаги е сълзи, любов, екзалтация на чувствата, но тя може да бъде насочена или към живота, или към смъртта. У Вазов, у неговите герои, у българите романтиката е насочена към народния живот.

-       …

-       В много от рисунките си съм предал вярно (тези) исторически паметници. Но нека веднага поясня: те ще видят къща от Копривщица, която веднага ще познаят, а до нея на същата рисунка ще видят друга къща, която е от Панагюрище но таванът е копривщенски, пловдивски или търновски. Имам и рисунки по български илюстрации, тъй като много от историческите сгради вече не съществуват, но големи български художници са ги запечатали за поколенията.

-       Минали са много години, хората са се променили, променил се е и техния бит, променила се е и тяхната концепция за живота и изкуството им за живот. Все пак не е ли останало сподер вас у българина нещо от онова време?

-       Много хубави неща са останали – останало е гостоприемството, останала е общителността, непринудеността, останало е най-важното – свежестта на чувствата и хубавата страна на романтиката, насочена към живота и радостта. Човекът у вас не се е превърнал в машина. Излезте на улицата в който и да е западен град и ще чуете: “ей, ти, там “Реното”, “Опела”, “404”, какво чакаш, тръгвай”. Говорят не на човека, а на машината. Машината и сметката доминират.
Аз много обичам Франция, много обичам Париж, но не мога да понасям механизирането на човека и доминирането на сметката. Някои в България като че ли с чувство на малоценност ми казваха: “Ех, Париж, Париж…какво движение по улиците…” Отговарях им: “Бързайте, бързайте, използвайте София сега, докато още можете да прекосите улицата, докато още можете да дишате свежия въздух, сега София е най-щастлива.

Наново се върнахме към рисувания от Наре роман на Вазов.

-       Работих, каза той, с чувство на голяма отговорност пред образите на героите на българския народ. Някои български приятели ми казаха, че рисунките ми са хубави български рисунки. Ако това не само комплименти, аз ще съм доволен, Най-доволен ще бъда, ако българите, които са най-компетентни в случая, ми кажат, че съм свършил хубава работа, че съм допринесъл поне малко, за да могат французите да научат нещо повече за България, за нейните герои и нейния народ, за нейната литература.

Димитър Шишманов
Кореспондент на БТА в Париж