.

Жак Негер – Йерусалим, с прекачване в Рим

Списание България Он Еър публикува това интервю с емблематична фигура в Израелската археология и консервация. Благодаря на главния редактор за вниманието към различни теми, свързани с културата и с „другата България“!

Жак Негер показва мозайката от Лод, Израел, в Метрополитън, Ню Йорк.

Жак Негер е важна фигура в археологията в Израел, експерт от световна величина в консервацията на мозайки. Роден е в Пловдив през 1953 година. Завършва с инженерна диплома по химия в ХТИ, София. Но още преди да завърши, през 1979 г. започва практиката си в Института за паметници на културата. Един от първите му обекти е Бачковската костница. През 2005 го намираме в Израел – завеждащ отдела за Художествена консервация в Отдел за античността (Israel Antiquities Authority (I.A.A.)
В областта на интересите и експертните му възможности са изследването на мозайки, древните строителни материали, влиянието на ефектите на природата, хората и околната среда върху материалите. Жак Негер прилича на детектив, учен, разбира както от технология, така и от художествена стилистика, така, че може да навигира като в машина на времето и да разбира езиците на съответната епоха.
Това е причина и опитът му да е търсен – като експерт и преподавател. Той споделя знанията си със студентите от Техническия Университет (Технион Хайфа) и даже в Лондон – май 2006 г. (Frescoes conservation: Courtauld University of Art, London, England).
Избран е за член на международният комитет за консервация на мозаики (2002-2005), и е член на ИКОМОС, Израел (председател на научния комитет по консервация на камък).

Едни от важните му проекти, стигнали до големи световни медии и музеи, са: Консервиране на мозаики и стенописи в Кесария, Бейт Шеан, Лод в Израел. Поканен е специално да ръководи международен екип за съхраняване на мозаики в Бутринт , Албания. Негер участва в многобройни конференции: Италия, Чехия, Гърция, САЩ. Трудовете му намират място в библиографията на учени от различни държави и области на консервацията и археологията.

 

Антон Стайков Разбира се, първо ще те попитам за необичайната ти фамилия. Какво знаеш за фамилната история?
Жак Негер: Не много. Семейство Негер идва от Австрия (Виена) в края на XIX век. Негер значи черен на унгарски, може би, но не е “нагар” (дърводелец на иврит).

Съшествува указ на цар Фердинанд, който дава гражданство на дядо ми, заедно с много други учени, интелектуалци, лекари, които са привлечени от Австро унгарската империя, за да се попълни липсата в България от такива образовани специалисти. Така се обяснява и появата на чешки фамилии, не само на евреи-ашкенази в България. Дядо ми е бил лекар, но и майор от армията, така че отива на война и участва като командир на полева болница в балканските войни.

 

А. С. Даже приятелите бъркат, наричайки те „археолог“, „реставратор“. Ти всъщност си консерватор. Търсят те като експерт в различни музеи по света. Как се формира специалист в тази специфична професия?
Жак Негер: Много време, много опит, много четене на неща, които на пръв поглед не са свързани с конкретната работа. Участвам в много конгреси, международни проекти. Срещам се с много колеги. Много важно е да обсъждаш с колеги.Консервацията е мултидисциплинарна специалност и познанията в различни области правят модерния консерватор човек на Ренесанса. Той използва космически технологии, но в същото време работи с ръцете си.

А. С. Български, иврит, френски, италиански, руски, английски. Езиците са важна част от живота ти. На кой език се чувстваш „удобно“.
Жак Негер: За да разговарям – на всеки език, на който се обръщат към мен. При писането нещата са различни, зависят и от новите компютърни програми. Те помагат често, но понякога объркват.

А. С. Разкажи нещо за Бачковската костница, кое е било важно за теб в професионален план в младите ти години?
Жак Негер: Учене на занаята – чиракувах, преди да стана професионалист – нещо много важно за всеки консерватор.

А. С. Мозайките в Израел са настоящето ти. Няколко от тях станаха наистина световна сензация. С коя от тях се гордееш и изпитваш тръпката на истинското откривателство?
Жак Негер: Преди всичко с консервацията на Кесария (Цезарея) – цялостен проект, не само мозаики. Освен това – Златната маса от Кесария -  малък мозаичен панел (метър на метър), изключителна находка и предизвикателство поради уникалната технология на изпълнение.

А. С. В последната книга, издадена на български, Умберто Еко говори за любовта си към комикса. За мнозина това е неочаквана страст. Ти също обичаш комикси. И също имаш много обширна обща култура. Тя нужна ли е за професията, или е част от природата ти?
Жак Негер: Това е част от възпитанието и природата ми.

А. С. Розите на дядо ти в София. Колекции от цветя и марки.
Жак Негер: Като дете събирах пощенски марки, наистина, и получавах от Швейцария каталозите, предназначени за дядо ми Жак – по погрешка, зашото той беше починал преди войната. Освен пощенски марки, е бил много запален по колекцията си от рози – поръчвани от цяла Европа, всеки ден се е занимавал с тях. Част от розите си е споделял с ботаническата градина.

А. С. Какво помниш от “стара“ София. Какво мислиш за урбанизирането на града от детството ти?
Жак Негер: Помня много неща от София: как миеха улиците с маркуч, как се возехме отзад на трамвая, играехме футбол навсякъде, включително на трамвайната линия и се биехме с “другата махала”. Ходехме да се натискаме в градинките и Парка, продължавахме да играем футбол и започвахме рано да пием – та до сега. София ще остане за мен място, където навсякъде се ходи пеша. “Моя” е само тази част от София, която се нарича център…с малко добавки. Спомням си  изчезналите кръчми, споменавам го без носталгия. Носталгията е по това, което бяхме, и нещата, които правехме тези години.

Подписване на протокола за предаване на мозайката от Лод за временна експозиция в Метрополитън.

А. С. В България в последните години се залага много на археологията като средство за издигане на националното самочувствие. Това, което се открива, често се преекспонира, понякога се измислят артефакти. Запознат ли си с тези процеси? Какво мислиш за мощите в Созопол, разкопките в Перперикон и т.н.
Жак Негер: Спекулацията с исторически факти и находки е практика и в Израел. Проблемът от идеен и политически (самоутвърждаване на новата нация и държава) се е превърнал в икономически, изглежда в световен мащаб: археолозите съзнателно търсят сензация, за да получат финансова подкрепа. Която получават – по идеологическа и политическа линия… А после, че нещо не било точно така – “след направения задълбочен анализ се оказа, че…” и т.н. Още преследват един професор заради изобличението на фалшификацията на осариума на брата на Исус!
Така че сензацията е част от бизнеса!

А. С. Покрай строежа на метрото около ЦУМ се разкриха интересни археологически пластове. Започнаха подписки за съхраняване, замразяване на проекта. Каква е практиката в Израел? А как беше в Италия, която също познаваш и можеш да направиш сравнение?
Жак Негер: За Метрото – само да не ми разказват, че не са знаели какво има там! Аз лично очаквах по-сериозни открития, но и за това имам обяснение. В основата на всичко е лошото предварително планиране (финансово, а не архитектурно). За пример може да се вземе Атина, където археологията е включена в интериора на станциите. Рим на Фелини показва просто какво се случва на всеки обект по трасето – 90-100% унищожение. Та ако успеем да спасим нещо – хвърляме си шапките и викаме “да живей”. После става като в центъра на Пловдив – пак 90% унощожение.

Просто трябва да се гледа реалистично на нещата не само от гледна точка на опазването и консервацията, но и на възможностите за поддръжка в бъдеще: тоест пари за това всяка година и во веки. Но такава идеална ситуация почти няма – поне в по-голямата част от света, и то, парадоксално – в по-богатата му част.

А. С. Има ли някакви общи българо-израелски проекти, в които би искал да участваш?
Жак Негер: Не знам за такива проекти. Бих искал да мога да споделям опита си с колегите, но за съжаление не успявам да съчетая ангажиментите си с годишната конференция в България.

Антон Стайков

11 януари 2012 година

София