.

Клер Бретеше – най-добрият френски социолог според Барт

В годините на развития социализъм надничахме на запад през прозорци като списание ЛИК. И днес чаровният формат и оформление ми харесват, а и много от статиите са актуални, заради информацията, контекста, посланията за друг свят, с лек вкус на неутралност – „там е така“.

Ето една статия, посветена на любимката ми Бретеше, преведена от списание „Тя“ (1983 г.). Добавям илюстрации към нея. Тогава недостатъкът на такива издания беше, че се пишеше за неща, от които виждахме само черно бели детайли, или нищо.

Клер Бретеше и „Кардиограмите“ на обществото
Пиерет Росе, „Ел“, Париж

„За да нарисувам последните два епизода от най-новия си комикс „Майките“, трябваше непременно да присъствам на раждане – казва Клер Бретеше. – Една от моите приятелки ми предложи любезно: „Щом тръгна за родилния дом, ще те повикам.“ Удържа обещанието си. Една вечер мъжът й ми телефонира, аз пристигнах пред родилния доми…ха да вляза, ха да не вляза…колебах се и накрая се отказах. Мисля. че приятелката ми бе очарована от това, че не отидох, аз също.“ Резултат: рисунките, изобразяващи раждането на Беренис, са невероятно истински: също колкото бебето на приятелката й. Ето една от загадките на Бретеше.

 Тази кралица на реализма, която получи голямата награда на юбилейния десети фестивал на рисуваните поредици в Ангулем, е „най-добрият френски социолог“, по думите на Ролан Барт. Тя не наблюдава, тя отгатва. От 1975 г. насам ние всички сме неудовлетворени, а „Неудовлвтворените“ са навсякъде: преведени  редица страни, продавани в милиони екземпляри. Без никакво съжаление Бретеше ги изостави на върха на славата им, за да преоткрие живота на една загадъчна светица – Света Тереза Авилска. Странното е, че това открито антиклерикално произведение много се понрави на вярващите, а шокира невярващите.
Що се отнася до „Майките“, екземпляри от тях задължително дефилират в родилните отделения заедно с букетите цветя и първите терлички. Всички обичат Бретеше.  Тази фаталистка, известна с мълчанието си пред телевизионната камера, е нашият кислород. Безполезно е да търсим ключа към нейния гений в някаква пикантна биография.
Родена в Нант (като Жюл Верн), тя израснала в тихо семейство. Постъпила в пансиона на Урсулинките. „При сестрите божии нямапе как да не се развие у нас духът на пакостничеството…До шести клас бях блестяща ученичка, а след това, нищо.“ Може би е получила награда за рисуване? „Нямахме часове по рисуване. Но аз рисувах непрекъснато. Ако рисуваш, много те обичат в клас. Обожавах куклите от хартия. Бях направила цял клас и ги обличах в различни костюми. Дори още пазя някои от тях. Искате ли да ги видите?“Появяват се множество закачливи хлапаци и една секс-бомба тип Бриджит Бардо със смайващи костюми. “


Винаги съм обичала тоалетите. Когато бях малка, бях много грозна. Не вярвате ли? През цялото време рисувах рокли на принцеси и реединготи. Какви дрехи предпочитам ли? Спортния момчешки стил. Е, слагам понякога поли, но не се чувствам най-добре в тях. Но трябва да се избягва момчешкия силует, когато се закръгляш. Дали няма да облече скоро костюм „Шанел“? „Не, благодаря“…

 Няма лъжа, по времето, когато работела над приключенията на Селюлит, след като напуснала работата си като учителка по рисуване, тя се мислела за съвсем непривлекателна, дори ужасна. „Виждате ли, хората ме познават само от снимки. Дълго време живях с фотограф и знам, че могат да се изкарат превъзходни снимки на едно съвсем обикновено момиче. Но всичко това в крайна сметка е самолюбуване. Бих искала да изглеждам така добре, както на снимките си.“
Милата Бретеше! Прекрасен сфинкс, който се оглежда в огледалото и вижда Селюлит, грозната дебелана, която тича подир един съпруг.

„Когато започнах да изпращам рисунки във вестниците, подписвах се само с презимето си, за да не разберат, че съм момиче. Бях необщителна и агресивна.“ Открита от Рьоне Госини, баща на Астерикс, Бретеше започва кариерата си в специализираното издание за комикси „Пилот“…
какви са проектите й? „Историята на един замразен зародиш. Противоречието между студените научни методи и етичните проблеми ме привлича. Надявам се, че ще се получи истински трилър. Вече работя над него. Много ми помага един от моите приятели Ален Кавалие, кинорежисьорът. Чета му постепенно сценария и той ми задава куп въпроси: „Тази героиня защо постъпва така? А този герой, а онзи?“ И така ми подсказва куп нови идеи. Само да не бях толкова мързелива.“

Била непривлекателна! Хайде де, просто малко нещо гениална.