.

Надежда Радулова: Преводът не бива да е като измит прозорец.

Надя Радулова пред обектива на Свобода Цекова. април 2012 г., София


Надежда Радулова е от младото поколение български автори. Пише поезия, редактира и превежда от английски. Вече е позната с преводите си на Филип Рот (Човешкото петно), Дж. М. Кутси (Живот и страдания на Майкъл К), Джийн Рис (Безкрайното Саргасово море),  Джаки Кей (Тромпет). Смята, че колкото е  по-слаб един текст, толкова по-труден е за превод. Затова добрата литература е  предизвикателство, но и дар за преводача.  

Антон Стайков: Има ли „престъпления” в превода. Къде са границите на преводача във верността му към оригиналния текст?

Надежда Радулова: Преводачът не е съавтор. По-скоро е актьор или музикант, който интерпретира, изиграва текста,  но без да го напуска. Теориите на превода  не винаги работят, когато се изправиш сам срещу нещо, написано от друг човек на друг език, в друго езиково съзнание. Не искам преводите ми да са като излъскан прозорец  –  често срещана метафора за успешния превод – който подвежда, че превод всъщност няма, че  езикът на оригинала и езикът-цел са едно. По прозореца трябва да останат  отпечатъците на чуждото, дори на непреводимото.

 А.С. За кого мислиш повече, когато превеждаш – за автора или за читателя?

Н.Р. За автора. Но според мен да мислиш за автора е най-добрият начин да мислиш за читателя. Добрият превод не трябва да подценява читателите като им помага , „адаптирайки” чуждото. Добрият превод трябва да провокира.

А.С. Кой литературен период ти е близък? Какво би избрала като следващ проект?

Н.Р. Англо-американският модернизъм, както и доста неща от британската литература от 70-те години до края на XX век. И разбира се, бих превеждала повече поезия. По разбираеми пазарни причини  обаче това е по-скоро личен проект.

А.С. Ограничава ли нещо заниманията ти с литературен превод?

Н.Р. Да – изчезващата връзка с редактора, изгубената функция на редактора… Защото един  преведен текст  има нужда от страничен поглед. Сложните отношения, борбата  между преводач и автор, кризите на това особено партньорство се управляват от редактора. Добрият редактор е нещо като брачен посредник.

А.С. Промени ли се преводаческата работа през последното десетилетие?

Н.Р. Появата на интернет бе ключова… . Аз съм от разглезеното – бих казала лениво – поколение на мигновените справки.  Но пък харесвам да чета стари преводи – правени без патериците на новите технологии. Често в тях има повече живот.

Разговора проведе Антон Стайков, фотография Свобода Цекова
18 април, 2012, София

 

Рондо

тревата в англия е яркозелена
може би от дъжда
може би без причина

сега си спомни онази къща
която не видяхме
къщата със саксофона
къщата с едра сламена гугла
там мъглата отдавна е изгризала
пейките и имената с главни букви

не гледай през прозореца
ще видиш все е същия сезон
и в хремавите храсти се разлагат часовете
и влагата цъфти

послушай ако искаш малко музика
да ако искаш вятъра послушай
как свисти по водоскоците
как удължава сенките на котките
и враства се със костите на младата съпруга

не сядай в парка
целият разяден е
от рак
опитай се да стигнеш до градинската врата
преди да те пропие миризмата на морфин
успя ли? да?
сега не гледай
аз ще ти разкажа

тревата в англия е яркозелена
може би от дъжда
може би без причина

 

(от Алби, 2000, Жанет-45)