.

Текстът и илюстрацията в българските книги за деца

Георги Господинов в ролята на коварния рис в "Чудна азбука"

Страница от "Чудна азбука": стихове - Надежда Радулова, илюстрации - Свобода Цекова

Отминало ли е времето на детските приказки?

Децата винаги са обичали истории – примамливи, но и тъжни, смешни, дори  страховити. И най-важното – с много и хубави картинки. На пръв поглед всичко това, и в много по-голямо количество, го има – бързодостъпно и безплатно – в интернет. Фейсбук, онлайн игри, комикси за таблет, 3D филми. A какво се случва с детските илюстрирани книги, какво се издава сега? Харесват ли децата книгите, с които са пораснали техните бащи и майки, a преди това – баби и дядовци?
Детските приказки не винаги са логични. Понякога са непоследователни и ирационални, най-често различни от живота вкъщи и в училище. Текстовете и илюстрациите поощряват фантазията и привличат и възрастните да споделят със своите деца.

1878–1944: Колективна фантазия и талантливи разказвачи
От българското село, гората, семейството, от познатите пейзаж и природни стихии героите на българските приказки достигат далечни и непознати места, подобно на приказните герои от цял свят. Още в началото на XX век Елин Пелин, Николай Райнов и Ран Босилек построяват мост между народните устни легенди и поезия и личнотo творчество. То е обогатено от митологии, фолклор и разказвачи като Андерсен, братя Грим, Шарл Перо, достигнали до нас чрез преводите на формирани в Европа литератори.

Любен Зидаров - един от най-успешните илюстратори на Николай Райнов

Любен Зидаров - един от най-успешните илюстратори на Николай Райнов

Николай Райнов, енциклопедичен писател и художник, променя езика, освобождава го от архаизми и чуждици. Сборниците му са новата митология на преходното поколение, възпитано и отраснало в патриархалното българско село, но попаднало в различна, по-динамична и вече отчужденa градскa среда. Появяват се фантастичните приказки на Светослав Минков. Селското започва да се осмива. Герои като “Тримата умници” на Елин Пелин са основа за самоиронията на българина, неуспял докрай да стане гражданин. В края на XX век “умниците” загубват ироничната си окраска, превръщат се в “глупаци” и добиват световна известност като анимационни герои на Доню Донев.

Издаването на детска литература в България в началото на XX век е свързанo с формирането на значителен брой качествени писатели и художници, които се обръщат специално към детската публика и теми, с приемането на закони за младежта и с икономическото развитие на България – появяват се издателства, печатници, книжарници, библиотеки. И, разбира се, увеличава се броят на децата – все повече жадни за истории и картинки.

Александър Божинов - илюстрация от "Златна книга за българските деца"

Александър Божинов - илюстрация от "Златна книга за българските деца"

Александър Божинов е един от първите. Декоративните композиции, орнаменталните букви и стиховете  в “Златна книга за нашите деца” (1921) и “Азбука за малките” (1926) стават пример за поколения художници и оформители. Елин Пелин е един от основателите на специализираните списания за деца от 20-те години. Превежда “Макс и Мориц”, създава обичани детски истории в стихове и проза. Двете му книги за Ян Бибиян са любими  на всички възрасти. Първото издание е от 1934 година, това е една от най-обичаните детски истории и до днес. Главният герой след фаустовски договор остава без глава, но с помощта на опашката, която отнема от дяволчето, става по-голям пакостник и от него.

Петър Чуклев - корица на "Ян Бибиян"

Петър Чуклев - корица на "Ян Бибиян"

В “Ян Бибиян на луната” Фют не посмява да лети, въпреки дяволските си умения, Ян Бибиян е придружен в това пътешествие от Калчо – приятел и помощник.  В последния разговор на Ян Бибиян и Фют попадаме на алегорично обобщение: “Нали ти казах, моята мисия е на Земята, между хората.

Те имат нужда от дяволи“ Чертите на пакостника се променят визуално с новите издания, един от най-успешните му графични образи създава Петър Чуклев през 70-те.

Смях в рими
Българските деца се отъждествяват с Хитър Петър, постоянен победител в надхитрянията с Настрадин Ходжа. Философът-художник Илия Бешков илюстрира книгата на Сава Попов, като го рисува винаги с неразделния приятел – магарето.

Илия Бешков - корица на "Хитър Петър"

Стоян Анастасов - илюстрация към "Патиланско царство"

Хитър Петър е символ на българската приземеност и прагматична ежедневна мъдрост. Патиланците на Ран Босилек пък се надхитрят с баба Цоцолана. Писмата в рими напомнят ритмичността на народната музика. “Патиланско царство” не може да се чете без илюстрациите на Вадим Лазаркевич, руски емигрант белогвардеец, по-късно ги илюстрира Стоян Анастасов, с ръбати стилизирани силуети и смешни мимики и жестове. Заедно с “Неродена мома” и “Незнаен юнак”, украсени с декоративни сецесионови рисунки на Георги Атанасов, “Патиланско царство” на Ран Босилек е един от първите три избора за най-обичана българска приказка на всички времена.

19441970: Социалистическа България – пропаганда и притчи
След 1944 година детските приказки са част от пропагандната на “новия строй”. Героите в детските книжки са прилежни деца, отличници, винаги готови за доброволен труд. Талантливи български писатели и художници правят компромиси, за да оцелеят. Някои от тях пишат иносказателно, разчитайки, че не само децата ще са техни читатели. Понякога цензорите се престарават с дешифрирането на истини за съвременността. „Магарето със сребърните копита“ на Иван Кожухаров е иззета от книжарниците в края на 60-те, спират публикациите му за повече от 20 години. През 2009 г. пълното издание на приказките му намира най-подходящия си съвременен художник – Веселин Праматаров. Първият илюстратор на тези приказки, Александър Денков, размразява облика на българска книга с нова стилистика и свобода. Новаторски са и илюстрациите му към приказките на Ангел Каралийчев.

Александър Денков - илюстрация към приказка на Иван Кожухаров

Александър Денков - илюстрация към приказка на Иван Кожухаров

В годините на “размразяването” след смъртта на Сталин се появява прикaзната сага на Борис Априлов “Приключенията на Лиско” (1957). В тази история няма догми и подсказани теми, характерни за периода на така нареченото “строителство на социализма”. Смелият Лиско пътува – в три романа и десет повести – до страната Квадратия и до морето, там среща делфинчето Мони и спори със своя автор. Но този симпатичен герой обича да е близо до Тихата гора, с приятелите си Мецан, жабокa Скокльо, вълка Кафявко и Мокси. В авантюрите му има весели, понякога философски диалози, а и малко тъга. Децата обичат историите да са и малко тъжни. И научават от Лиско важно нещо – за цял живот: „Изпадне ли някой в беда, спасяваш“.

Виктор Паунов илюстрира Радичков

Йордан Радичков е емблематичен детски автор през годините на развития социализъм и прехода. “Ние, врабчетата”, с негови рисунки и оформление, в което и белите празни полета са пълни със смисъл, е истински шедьовър, катарзис за деца и големи. По-късната му “Малки жабешки истории“, с илюстрациите на Виктор Паунов, задава и трудни въпроси за националната идентичност: „Като е толкова хубаво в Европа, защо се върнахте при нашите блата и локви? – Защо се върнахме ли?… Защото, апропо, не искахме да се превърнем във водни пъдпъдъци – отговори жабата и като помълча, продължи да разказва по-нататък: – Когато пристигнахме и отворихме вратите на вагона, видяхме, че пред вратите ни стои самата Европа с ей такваз отворена уста. Тогава разбрахме, че са ни докарали, за да бъдем изядени от Европа. Европа яде жаби и да не се разбере това от другите, нарича жабите водни пъдпъдъци. – Ооо! – възкликнаха хорово жабите от блатото. – Виж я ти каква била Европа!“

Децата – герои и автори
Валери Петров, сценарист и поет, е един от най-популярните български преводачи, най-вече с преводите си на Шекспир. Творчеството му за деца е наситено с драматургични обрати, които проследяват взаимоотношенията между различни поколения, радостта от природата и всекидневния живот, от самото творчество. Книгите му, преведени на много езици, все още не са намерили най-добрия си български илюстратор.

“Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня, да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;­­
пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв —
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!”

Преходът след 1990 – нови теми, нови подходи
В последните години творците за деца се гмурват и в болезнени семейни и социални теми. Виктор Самуилов с помощта на изобретателните колажи на Росица Ячкова задава трудни въпроси за семейните раздели, лъжите, опасностите на интернет.

“Вуйна ми пак се омъжи.
И вече била щастлива:
Съпругът й не я лъжел,
Че уж за риба отива…

Май е добре, според мене,
и мама и тати също
повторно да се оженят,
за да настъпи мир вкъщи.”

Яна Левиева с една от книгите-игри. Тази е на Чичо Пънч

Художниците през последните десетина години играят с книгата по нов начин, включват и илюстрации от деца. Божана Апостолова като издател поощрява необичайни книги като “Ако искаш, вярвай” на дядо Пънч, с оформление на Яна Левиева, тя, заедно с Капка Кънева маркира пълноправното съавторство на писател и художник. Самата Жана, както всички я наричат, написва “Малката Божана в света на чудесата” – като символичен диалог между поколенията, в който детето говори иронично, сериозно, неподправено.

А “Чудна Азбука” – със стихове на Надя Радулова, илюстрации на Свобода Цекова, е чаровен ретро реверанс, с уважение към децата, които искат симпатични и забавни герои. Тази книжка ни върна към истинската класика “От слон до мравка” на Дора Габе и Илия Бешков.

Съвременната детска книга в България очаква новите си автори!

Владимир Тодоров илюстрира виртуозно "Капризите на Оливър" по текст на Боряна Тодорова

Статията е публикувана в списание Bulgaria OnAir, 18 септември 2012
http://www.bgonair.bg/bg/analysis/comments/bezslovesni_poemi/
Благодаря на Константин Томов за интереса към темата!
Благодаря на всички приятели за тяхната „класация“ на българските детски книги. Целта ми беше да се докосна до някои литературни, социални и визуални процеси в българската култура.
Благодаря и на Тодорка Каменова за съдействието и интересните разговори!