.

Стефан Кънчев – повелител на знаците

Стефан Кънчев, най-признатият български графичен дизайнер.

Февруарският брой на Bulgaria On Air отделя внимание на един голям български дизайнер. Живяхме около него, опитахме се да възпитаме сетивата си с неговото съвършенство. Разбрахме ли го наистина? 
Българинът Стефан Кънчев и до днес е сочен за един от десетте най-големи майстори на графичния дизайн в света. Дългоочакваното изработване на ново туристическо лого на България е на път да опровергае максимата, че няма лоша реклама. Многобройните критици на новото лого подчертават, че то е нефокусирано, бездарно и носи сериозни сходства с изработеното преди година лого на Киргизстан – с разликата,  че е струвало на държавата ни 1.4 милиона лева срещу 600 евро за киргизстанското.Bulgaria On Air няма намерение да участва в тези спорове. Но те са добър повод да си припомним, че България всъщност е страна с водещи позиции в графичния дизайн, И че именно българин е сочен от много авторитетни издания по цял свят за един от десетте най-велики майстори на това изкуство. АНТОН СТАЙКОВ ни напомня за Стефан Кънчев.

ХУДОЖНИКЪТ СТЕФАН КЪНЧЕВ (1915–2001) е пионер на графичния дизайн в България. Той е автор,  който печели световна слава и е включен в престижни енциклопедии на графичния дизайн и запазения знак. Японските  списания Igarashi и IDEA анализират с респект философията и графичната му изящност. В многобройните публикации в американски, унгарски, немски (Novum Gebrauchsgrafik, Neue Werbung) издания Кънчев представя България като личен знак за талант и професионализъм. През 1967 година е представен на Trademark internationall, Ню Йорк с 23 запазени знака. А през 1994 Стефан Кънчев официално е нареден между десетте най-значими графици в света. В Международния център за запазени знаци в Остенде, Белгия, той е заедно с легенди като Пол Ранд и Сол Бас, Юсаку Камемура, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Йосиф Мюлер-Брокман, Ян Райлич, Антон Щанковски, Херман Цапф.

НАРОДНО ИЗКУСТВО. Работата на Кънчев е удивителна смес от космополитизъм и вярност към българската визуална памет, към българското народно изкуство. Запазените му марки за разбираеми за всеки гражданин на света след 60-те години. Тогава не се говори за интегрирани маркетингови комуникации,  бранд-стратегии и комуникационни мерки – знаците му се възприемат с изобретателните си идеи и естетична виртуозност, винаги четливи и еднозначно разбираеми („За да доведеш нещата до знак, значи си способен на синтез, за който задължително условие е да познаваш проблема”, казва Кънчев, и още „Приложната графика не е козметичен аксесоар на средата, в която живеем”). Стефан е възпитан в традиционната българска традиция: чирак-калфа-майстор. Син на известен зограф-иконописец от възрожденския град Калофер, опознава от млад с очите и ръката си българските декоративни традиции. Работи в екипите на известни български художници още като студент. И сам се превръща в творец-институция, неоспорим пример не само с естестичния си усет, но и с изключителната си работоспособност.

ПИОНЕР. Стефан Кънчев не копира сляпо фолклорните цветови и графични схеми. Както казва: „Каноните остаряват,  изостават от динамиката на времето”. За него е важен духът на времето, затова следи абстрактното изкуство и оп-арта. След 60-те това ясно личи в собственото му развитие – на мястото на бъбривата орнаментална ритмика той изгражда графична система със строга конструкция и математическа логика. Във виртуозните му графични винетки и знаци Кънчев работи с изразните средства,  достъпни за всеки художник. Но при него линията,  геометричните фигури,  цветните хармонии са подчинени на безупречен естетически и смислов ред. „Аз съм за всичко ново. За модерното изкуство. За всички течения,  на които времето вдъхва живот.”

ТВОРЧЕСТВОТО. Стотици пощенски марки,  книги,  плакати,  хиляди запазени търговски марки. Новогодишни картички, честитки, рекламни страници, луксозни бланки за писма, етикети, опаковки… Кънчев работи активно – и видимо неуморно – във всички области на графиката. Активен и безкомпромисен е в комисиите,  които ръководи в Съюза на българските художници и Центъра за приложна естетика. Критериите му са точно тези, с които се отнася и към собствената си графика – раздвижено и хармонично композиране, изобретателност, грижа за графичния ред и равновесие. Трудно е да се повярва, че този толкова хармоничен майстор е работил изцяло по времето на социализма – той преодолява идеологическите догми на времето и успява да твори като гражданин на света.

Оригинал на проект за пощенска марка. около 20 см ширина.

ШРИФТОВЕТЕ. Стефан Кънчев познава най-добрите образци в областта на шрифта у нас и в чужбина, използва стиловете на буквата за всяка конкретна задача. Винаги се справя блестящо с трудната задача за съвместяване на латински и кирилски надписи. Създава по неповторим начин нови шрифтове. Българската кирилица дължи много на този майстор,  той е актуален и в началото на XXI век. В типографските примери на Кънчев са композирани нови образи, в които съчетанието на знак и типографски елементи са неразделими. Зрителят дори не усеща, че крайният резултат е  постигнат от буква и изображение – два компонента,  нееднородни по своята природа.

Лист с оригинални разработки на Кънчев.

Оригиналният лист с логото на СБХ.

ЗАПАЗЕНИЯТ ЗНАК. В България все още се използват многобройни лога на Стефан Кънчев. Телевизионните антени днес са почти забравен спомен от миналото, но създаденото от Кънчев лого на националната телевизия (буквите Б и Т, преплетени като антена) е актуално и разпознаваемо. Знакът на „Петрол“ продължава  да живее със симпатичния змей,  макар самата компания да мина през много трансформации; Съюзът на художниците преодолява кризата на прехода под знака на оставеното от Кънчев лого; черноморските курорти и досега използват изработените от него знаци с вплетени по неповторим начин чайки,  вълни,  птици,  геометрични фигури, символ на минималистични хотели. Повечето български издателства носят неговите запазени знаци. Кънчев показва изключителна изобретателност, ползвайки на пръв поглед ограничените възможности на квадрата, кръга, триъгълника.

КОМПЮТЪРЪТ И РЪКАТА. Стефан Кънчев знае точно как, а не само какво. Той безупречно строи логата и виртуозните си калиграфии като съчетания от плътно-празно, визуално-асоциациативно, образ-знак. „Някои мислят,  че компютърът ще им свърши всичко. Техниката пести време, да. Но ръката трябва да пипне компютърния проект, да го направи графично.” Кънчев отправя символично послание към последователите си в знак, съставен от пърите букви на българската азбука.

Неговото АБВ проследява типографски развитието на обществото ни чрез кирилицата, славянското ни минало, идеологията,  прагматиката, технологията и бъдещето. Майсторът оставя многоточие за следващите букви. През 2013 година графичните дизайнери на България са разнообразни и еклектични, използват нови технологии,   отворени са към Европа и света, продължават да търсят вярното представяне на българската идентичност. Стефан Кънчев знае, че запазената марка се корени в традициите. И са важни знаците, който ще оставим след себе си.