.

Райко Алексиев – рицарят на смеха

2013 – в мартенския брой на Филателен преглед – една публикация  за Райко Алексиев (1893-1944) в непознато за мнозина амплоа: художник на пощенски марки

Антон Стайков, 26 март 2013

(благодарности на Румяна Пенчева и на Георги Дечев)

През месец февруари в НБКМ “Кирил и Методий” се откри документална изложба „Непознатият Fra Diavolo”. Литературният музей, заедно с Държавния архив в Пазарджик, показаха представителна извадка – фотографии, писма, карикатури и рисунки. Добър повод да донарисуваме портрета на Райко Алексиев – с проектите му за пощенски марки.

„Когато едно творческо дело е всред самите нас, то изфучава с шеметния темп на ежедневието. Но когато се отдалечи на дистанция, то открива възможност да го съзерцаваме и проучваме…” Тези думи на Радой Ралин горчиво и късно реабилитират през 1992 година фигурата на Райко Алексиев – един от най-блестящите сатирици в трагичната история на България през 20 век. Обречен на насилствена забрава в периода 1944–1990 година. Забраната върху името му е знак за невежество, a не за политическа нетърпимост и лишава следващите поколения от сатиричнитe разкази, карикатури и комикси, осмиващи политическата партизанщина, военното късогледство, грубостта и порочността на новобогаташите между двете войни. Той осмива политиците и от двете страни на разделения от войната свят. Хумористичния вестник „Щурец” Райко Алексиев реализира почти сам – редактира, рисува, пише без прекъсване 700 седмици (1934-1944).

Само ден след комунистическия преврат през 1944, Фра Дяволо е арестуван в писателското кафене и мъченически умира след два месеца изтезания в Дирекция на Милицията. През февруари 1945 посмъртно получава и смъртна присъда!

Райко Алексиев е роден в Пазарджик, следва литература и рисуване едновременно, но не се дипломира. Предпочита да пътува в Европа и да разшири хоризонта си на творец. Започва да излага още през 1913, прави 5 самостоятелни изложби, но славата го намира като карикатурист. Председател на Съюза на дружествата на художниците в България, през май 1944 е упълномощен да управлява сам финансите на Съюза в разрушената и евакуирана София.

Още след I-вата световна война работи заедно с най-изтъкнатите наши писатели и художници. В Българан” е редактор с Александър Божинов и Димитър Подвързачов, в „Щурец” му сътрудничат Елин Пелин, Илия Бешков, Матвей Вълев, Чудомир… Експонат в изложбата ни посочва Райко Алексиев като военен художник по време на Първата световна война. В писмо от щаба на Първа армия по повод организирането на изложба („живопис, карикатура, декоративно изкуство, скулптура, фотография и кинематограф”) , която е с цел „до известна степен да илюстрира деятелността на героите – българи от същата армия”, той бива помолен да даде „картини или скици от такива”.

Баща му Никола Алексиев е завършил Солунската гимназия, учителства, но заради бунтарски идеи за свободна Македония е принуден да избяга в България и се установява в Пазарджик. Художникът се връща по родните му места заедно с храбрата българска армия, която година живее с еуфорията на освободителка. След края на Първата световна война проектира две марки за II-ро военно издание. След по-възрастния си колега Стефан Баджов (1883-1953), който рисува Охридската светиня “Св. Йоан Канео” за I-во военно издание, 25-годишният Алексиев избира композиция с по-далечна гледна точка и по-нисък хоризонт. Независимо от декоративната пригледност на рамката и короната, в самия пейзаж Райко Алексиев е по-скоро романтик.

Романтичен жест намираме и в серията, посветена на 70-годишнината от рождението на Иван Вазов. Сюжетите на проф. Баджов са с дебели рамки, плоскостна разказвателност и много детайли. Трите марки на Алексиев действат като завършени портрети от епохата на романтизма. „Боримечката” (153) носи стилистиката на Гоя, „Портрет на Вазов” (155) е в техника „лави” и бароково редуване на тъмен и светъл фон, експониращи естествената светска поза на народния поет. И темата, и стилът в тази серия са новаторски – посвещаване на пoщенска марка на жива личност без кралска кръв е колективна смелост и доказателство за силата на българското съзнание в трудни моменти от историята. И драматичния силует на „Паисий” (157) е изграден със смела и свободна четка.
За „Лондонското издание” Райко Алексиев рисува паметникът „Цар Освободител” (165). Откриването му било отлагано, една мартенска сутрин буря съборила оградата, която го криела – така паметникът бил открит без официална церемония. Художникът изобразява идиличен ден с три разхождащи се фигури. Прилагаме марка с неназъбена долна страна.
Явно 27-годишният Райко знае качествата си, той не се колебае да сложи инициалите си „РА” в долния ляв ъгъл на „Шипка” (169, виолетова, 170, синя). Храм-паметникът, известен у нас с названието „Шипченският манастир”, е изграден със смели щрихи, които строят и релефа на Балкана. Второто „А” в „Българска поща” е без съмнение „Л”, което прави тази марка интересна и от филателна гледна точка. Орнаментите в двете вертикални полета на рамката са в традициите на българската декоративна школа, преподавана от няколко поколения възпитани в Европа художници.

Дължим благодарност на Държавна агенция „Архиви” и на Румяна Пенчева, които помогнаха в търсенията ни да попаднем на неизвестен и нереализиран проект на Райко Алексиев за пощенска марка, част от военната слава на България. В битките през по време на първата световна война българската армия за първи път воюва срещу руснаци. След успешни операции българските воини стигат до устието на Дунава. На 22.12.1916 освобождават Тулча, на 5.01.191 установяват официално военно присъствие в града. Кампанията приключва с военен успех, но той по-късно се трансформира в политическа катастрофа и изгубване на цяла Добруджа в полза на Румъния. Тулча до края на 19 век е традиционно с българско мнозинство, град с цветуща търговия и културен живот. Явно на Алексиев е поръчана „добруджанска” марка от серията за военните победи, за пореден път – в екип с Димитър Гюдженов. Той изобразява една от българските църкви, свети Георги, която съществува и до днес. Самият Алексиев надписва под проекта детайли, които свидетелстват за интензивната му работа по военните издания:

Проектъ N% 5 / отъ Райко Алексиев /  историческата българска църква в Тулча, построена от волните помощи на населението.

Райко Алексиев ни завещава 10 пощенски марки. Преоткриваме отново не само патриарха на съвременната българска сатирична школа, но и един от пионерите на българската пощенска марка, който има респектиращ за младостта си стил и завидни технически умения.

 

Списък на нарисуваните и оформени от Райко Алексиев пощенски марки:

Номер по БК Тема Детайли Забележки
125 Велес 1918 г.
II  военно издание
1 ст., сива
Работил като военен художник по време на войната
127 Охрид и езерото с църквата “Св. Йоан Канео (Богослов)” 1918 г.
II  военно издание
5 ст., зелена
В Цоневски от 1948 е описана като “Манастирът Св. Козма”
153 Боримечката (герой от романа “Под игото” на Иван Вазов) 1920 г.
70 г. от рождението на Иван Вазов
Другите три марки в серията са на проф. Стефан Баджов
155 Портрет на Вазов и факсимиле от подписа му 1920 г.
70 г. от рождението на Иван Вазов
Другите три марки в серията са на проф. Стефан Баджов
157 Паисий Хилендарски (герой от Епопея на забравените) 1920 г.
70 г. от рождението на Иван Вазов
Другите три марки в серията са на проф. Стефан Баджов
160 Шар планина 1921 г.
III военно издание
Освобождението на Македония
165 Паметникът “Цар Освободител” в София 1921 г. “Лондонско издание”
20 ст.
169 Шипка (виолетова) 1921 г. “Лондонско издание”
75 ст.
В надписа “българска поща” Л вм. А. Чете се като “бълглрска поща”
170 Шипка (синя) 1921 г. “Лондонско издание”
75 ст.
173 “Жътварка” по картина на Антон Митов 1921 г. “Лондонско издание”
75 ст.