.

ортогонал

На страниците на Литературен вестник, брой 37 (14-20.11.2012, разговарям с Георги Димитров, основател на ортогонал и организатор на неголяма, но респектираща международна изложба на конкретно изкуство в Червената къща. Произведенията на участниците и повече детайли на www.orthogonal.bg 

Самият брой е един от особено наситените с ценностни неща, и е илюстриран от Борис Праматаров. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1307.pdf

Антон Стайков: Руските и западноевропейски конструктивисти използват термина „конструкция” в манифестите си,  за да опишат методите и начина на мислене при изграждане на всяко произведение на изкуството,  а и на всяка дейност,  която изгражда околната среда чрез функционалност. Какво ново внася ортогонал в това почти стогодишно развитие?

Георги Димитров: От началото на 2011 г. се занимавам с организацията на първия в българската история международен форум за безпредметно и конструктивно изкуство, който най-напред има за цел да направи това направление в изкуството разпознаваемо за българската публика, да предизвика естетически дебат в нашето общество, да консолидира една бъдеща безпредметна сцена; да предизвика ехо извън границите ни и най-накрая да постави България на международната карта на безпредметното изкуство. Това надявам се ще допринесе за развитието на съвременния конструктивен дискурс в световен мащаб. Както и да бъде от полза за нашата публика като им обясни например, че връзката между конструктивизъм и конструктивно/конкретно изкуство е същата като тази между Швеция и Швейцария. И двете се намират на един и същи свят, парален на нашия, но притежават своите съществени културни и исторически особености.

А.С. Как реши, че това е мястото за този фестивал? Странно е, че Художествената академия не е организирала събитие, свързано с Баухаус, място с толкова плодотворни идеи за обучение на студенти по изкуство и с амбиции за промяна на средата около нас. Но всъщност академията и съюзите на художниците вече повече от сто години се разминават с модерната идея.

Г.Д. Преди две години направих тук самостоятелна изложба и останах доволен от работата си с екипа на Червената къща. Постигнахме доверие по между си, което до голяма степен улесни работата по този проект. Мястото е конюнктурно-необременено, разполага с чудесна атмосфера и смятам, че ще продължим сътрудничеството си за напред.

А.С. Въпросът ми не е случаен. Мястото е особено важно за контекста на ортогонал, и това, че не се случва в СБХ, е особен знак. Художниците, които си поканил, са чест за всяка сериозна галерия и музей. Но, мисля си, по етажите на Шипка 6 тези автори щяха да бъдат всмукани в инерционно движение между изложби, които нямат линейно естетическо развитие, нито обща платформа. 

Г.Д. Най-напред съществува нужда да се погледне по-сериозно на това течение в изкуството, което е изиграло и продължава да играе важна роля в изграждането и поддържането на демократичните процеси в повечето съвременни общества назапад от нас. Към настоящия момент би било твърде субверсивно, ако изложбата на ортогонал се помещаваше в някоя от залите на СБХ. Проблемът е, че в България на това изкуство се гледа повърхностно, по-скоро като на декоративно, отколкото като на философско течение. Очевидна е липсата на интерес и познания у изкуствоведския ни елит относно целокупността и универсалността на конструктивните принципи.

А.С. Но само идеите не са достатъчни. Видяхме във филма „Макс Бил” на режисьора Ерих Шмид, част от програмата на фестивала, как същият Итън, който е от основателите на Баухаус и оказва влияние върху всички с тоталното си отношение към изкуството и начина на живот, в годините на войната организира нацистка изложба в училището в Цюрих.

Г.Д. Футуристите, които също прибягват към “обезпредметяване” на композицията още през 10-те на ХХ век, пък са величаели друга за мен компрометирана идея – преимуществата на технологиите. Зрелият смисъл на безпредметното изкуство обаче е в това да се отървем от суетата на детайла, да се освободим от каквито и да било предразсъдъци и страхове, да вникнем в себе си, така че да сме полезни за природната (социалната) си среда за възможно най-дълго време. Бих казал, то е стратегическо изкуство, а не тактическо. Разликата между него и съвременното концептуално изкуство се крие в трайността на използваните медии.

Нека спомена хората, заедно с които споделяйки тези общи ценностни виждания създадохме атмосферата, която се надявам и ти усети по време на срещите от форума.

Специални гости бяха режисьорът и филмов продуцент Ерих Шмид заедно с д-р Ангела Томас – последната съпруга на швейцарския архитект, художник и общественик Макс Бил. Те представиха техния документален филм от 2008 г. – “макс бил – абсолютният поглед” по случай сто-годишнината от рождението на този прочут автор. Въпреки отсъствието си, един от най-именитите автори на съвременната пост-концептуална сцена – Дора Маурер участва с няколко от нейните експериментални видеа от 70-те и 80-те. Проф. Бруно Хаас, преподавател по философия на изкуството в Сорбоната, събра концентрацията на зрителите за няколко часа със способността си да отваря и насочва техните сетива за картинната плоскост.

А.С. Аз също имах възможността да присъствам на неговите анализи в Кремиковския манастир. Освен иконографска компетентност от висока класа и дъбоки познания за Византийската живопис и канони той преобърна представите ни за общуване с икони, стенопис, сакрално пространство. Загаси електрическите лампи, затвори вратите и в процеса на акомодация на очите проследи това, което нарече „живописни съгласия”. След това извади бинокъл, за да ни покаже невидими преди детайли.

В годините на формиране на философията на Баухаус има социална среда и нужда от нея. Каква е нуждата от такова изкуство сега, в България? Ще вмъкна част от отговора на Макс Бил –„отговорността на художника за обкръжението”.

Г.Д. Може да се твърди, че конструктивното изкуство е индикатор за нивото на демокрация в едно общество. То е и катализатор за налагане на демократични практики, и същевременно техен източник. Липсата на подобни естетически традиции у нас до голяма степен доказва това твърдение.

А.С. На няколко места спомена „преждевременност” на концептуалното изкуство, преди да се е изживял периодът на конструктивното в България. Това прескачане не е ли преодолимо?

Г.Д. Наблюденията ми върху европейския модернизъм ме карат да заключа, че същинската революция в изкуството настъпва не с кубизма на Пикасо, който все още реферира към фигуративния природен елемент, а със сюпрематизма на Малевич и неопластицизма на Мондриан, където формата е напълно чиста и абсолютна. След като тази революция се асимилира от обществените маси и впоследствие се извърви пътя до равновесието в конструктивното/конкретното изкуство, може да се говори за наличието на развито гражданско общество. Това е основната предпоставка за зряло съвременно изкуство не само у нас.

Факт е, че в историята на България след Освобождението тези процеси са започнали, но никога не са стигнали докрай. Много кратки са периодите на истинска духовна свобода и толерантност между различните групи в обществото ни. Може да се твърди, че българският модернизъм си остава незавършен без съзнателно състоял се конструктивен период. Едва когато той приключи можем да говорим за адекватно българско концептуално изкуство. С риск да прозвуча като исторически материалист смятам, че липсата на такъв модул обяснява защо съвременното ни изкуство, с някои малки изключения, е все още преждевременно и посредствено.

А.С. Не мислиш ли, че някои критици на конкретното изкуство са прави за това, че то е навлязло толкова дълбоко в дизайн, мода, архитектура, кино и т.н., че връщането му в изложбените зали е безсмислено?

Г.Д. Напротив, това само свидетелства за универсалността на конструктивното изкуство и практичността на неговите принципи. Освен в живописта и скулптурата, конструктивни форми се срещат и в музиката, литературата, театъра, архитектурата, т.е. във всяка една форма на обществена комуникация. Преди време в една моя лична среща с г-жа Доротеа Щраус – директор на музея в Цюрих, който би трябвало да играе ролята на световен храм за конструктивно изкуство, Хаус конструктив, изразих несъгласието си от думите й, че това течение било своеобразен “-изъм” и следователно, то вече не било на дневен ред. Към името на фондацията на музея за конструктивно и конкретно изкуство, следователно било добавено и “концептуално”… Въпреки любезното й гостоприемство си позволих да отбележа, че добавката е напълно излишна, тъй като конструктивното изкуство в своята фундаментална същност е преди всичко концептуално. Наивно е то да се обвързва с която и да е историческа епоха, понеже неговите принципи са изрично базирани върху постоянството на природните закони и математиката.

А.С. А какво е надграждането на концепциите със стогодишна давност днес?

Г.Д. Огънят отдавна е открит. Нужно е само да се поддържа и предава нататък. Нямам амбиции да казвам нещо ново, да показвам нещо невиждано досега. Следвам своя си път с оглед на това да разпространявам навред неговата светлина и топлина.

А.С. Да минем през изложбата и да разгледаме авторите, по реда, в който ги срещна.

Г.Д. Най-напред се запознах с проф. Бруно Хаас, когото срещнах на миналогодишната изложба на Мондриан/Де Стейл в Centre Pompidou. Докато се разхождах с тефтерче за записки в ръка на няколко пъти се натъквах на този човек, който вторачено изследваше една и съща картина в продължение на часове.

А.С. Не като туристическия тип посетител на изложба?

Г.Д. Да, именно. Казах си, този човек или не е в час или точно обратното! Доближих се и започнах да го наблюдавам. По-късно се запознахме и оттогава поддържаме близък контакт. Разказа ми как всеки ден в продължение на няколко месеца е гледал различна картина от изложбата. Идеята за ортогонал се зароди в кореспонденцията ни. Бруно сам предложи да участва с лекция. Предложение, което ме направи особено щастлив.

С Йозе, холандска художничка, стипендиант за 2011 г. на фондация “Йозеф и Ани Алберс” се свързах посредством един интернет форум, където споделяхме сходни идеи за изкуството и живота. Много харесвам нейната отдаденост и практичен подход в творческата й работа.

А.С. Това общуване чрез интернет и социални мрежи не е ли едно от нещата, които определят нов контекст, характерна отлика няколко десетки години по-късно?

Г.Д. От значение за осъществяването на този форум беше по-скоро чистотата на комуникацията по между ни, общият ни ценностен фундамент. Ако трябваше да го организирам преди 100 години, може би събитието щеше да се случи само с година закъснение.

А.С. Да потърсим различията тогава в тези видеоинсталации.

Г.Д. Тибор Гайор и Дора Маурер приеха поканата след като аз приех тяхната да участвам в една изложба в музея “Вазарели” в началото на тази година. Впоследствие обчаче се оказа, че Дора, която освен артист е и куратор, се налага да организира друга изложба по същото време, а Тибор е поканен за участие във Виена. Все пак, те изпратиха видеата си, както и препоръчаха по-младите, но много дръзки Андраш Волски и Барна Бенедек.

А.С. Виждам, че ортогонал се е озовавал като че ли в някаква международна „мрежа”.

Г.Д. Като платформа за популяризиране на конструктивни форми в България “безпредметна софия” поддържа отношения със сходни организации из цял свят. Хубавото е, че ортогонал успя да запали огън на родна земя, а всички участници го занесоха у дома си. Вече получавам обратна връзка за положителната емоция, която им е донесъл престоят в София. Така ортогонал се превърна за мен в най-редуцираната система за изрзяване на идеи.

А.С. Проекция, не само в смисъла на геометрията. Да продължим с другите унгарски автори.

Г.Д. Другите участници: още двама холандски автори – Ричард ван дер Аа и Гидо Винклер.

А.С. Да не забравяме българското участие – платната на Георги Димитров са заедно с тези на Николай Дюлгеров, българският футурист в Италия, Георги Янакиев от Бургас, творил самотен в последните години на социалистическата стагнация, обещаващата и все повече търсеща Мария Чакърова. Продължението?

Г.Д. Плановете са през 2013 г. изложбата да гостува в Бургас и Кюстендил, от чиито градски галерии получихме важна подкрепа. Желанието на безпредметна софия е ортогонал да разширява своето присъствие в бъдеще и да се превърне в регулярна конструктивна асамблея с все по-отявлен международен статут.