.

Димитър Гюдженов – баталният митотворец – I част

В две поредни статии ще проследя проектите за пощенски марки на Димитър Гюдженов. Първата статия е публикувана в списание „Филателен преглед“,  брой 4/2013 г.

Благодаря на Румяна Пенчева за щедростта в споделянето на откритията!

Димитър Гюдженов (1891-1979) е художник, дълбоко вкоренен в българското съзнание през последните 100 години. Картините му с историческа тематика градят митологията и повдигат националното самочувстие по време на две войни, обслужват пропагандните цели на властта в царство България и на тоталитарното социалистическо общество след 1944 година. Аспаруховата конница, Хан Кубрат, Цар Симеон, Второто българско царство, Ботевата чета – в биографията на този дисциплиниран и последователен художник е трудно да се намерят липси от българската история. Почти няма важно събитие, за което Гюдженов да не е оставил тържествен портрет или многофигурна композиция. Историческите фигури, които са негови (и колективни) герой, са тържествени, със самочувстие от великите цели и победи, в които са главни фигури, център са на тълпи почитатели и следовници. Неслучайно Гюдженов е официален военнен художник между двете световни войни.

В годините на прехода – след 1990 година – пропагандната сила на неговите голямоформатни композиции и официални портрети загубва своята актуалност, заместена от индивидуалното, което промени проблематиката на българското изкуство, което диша въздуха на свободата и трябва да навакса десетилетно закъснение. Но живописните битки и тържествени триумфи на български царе и герои, изписани от този силен батален творец, продължават да са отлична илюстрация за учебниците по история със своята знаковост, с патоса на историческите фигури и събития от по-далечната история, за които е невъзможна безпристрастната фотографска неутралност на новото време (съзнавам условността на термина “фотографска неутралност”).

Още като студент художникът е на фронта, рисува от натура – но съвсем не по начина, по който са се сливали с природата барбизонците и първите импресионисти. Стативът му е често в калта на военните действия сред гърма на оръдията, “декорите” са ужасяващо истински. Димитър Гюдженов е редник от 12-та “допълняюща” дружина. Съставена по време на мобилизацията, в нея почти всички са студенти, прекъснали обучението си при започване на войната. Гюдженов е втора година в Рисувалното училище, но с охота заминава на фронта. Като художниците Александър Божинов, Никола Михайлов, Райко Алексиев, Владимир Димитров-Майстора, Симеон Велков, Борис Денев, Август Розентал и много други.

След подписване на Букурещкия договор Гюдженов заминава за Париж и става извънреден ученик на баталния живописец Кормон. В града на художниците живеят едновременно най-различни художнически нагласи. Пикасо, Ривера, Фужита се излагат по едно и също време с академични художници от различни поколения, които правят силно впечатление на Гюдженов и му помагат да направи своя избор: Кабанел, Месоние, Детай стават негови примери. Тий остава за цял живот последователен академик. И все пак, в подготвителни етюди и свободни скици и пейзажи виждаме, че той познава  и цени импресионистичните техники и чувствителност, използва символистични и сецесионови елементи в декоративните задачи, които са му възлагани постоянно.

През 1920 година той е поканен за професор в Художествената Академия, където преподава 30 години.

Да проследим военните сюжети на Гюдженов в пощенските издания, които са с определена патриотична и пропагандна функция – описване на смелостта на армията, но най-вече – обозначаване на стратегически места с цел тяхното “ознаковяване в българска идентичност”, която без никакво колебание да ги определи като физическа и културна българска територия пред света. Препоръчвани сюжети за военните художници са били “трудностите, които войските преодоляват: изкачване по стръмни и скалисти склонове на пехота, на оръдия, подпомагане от местното население, изкачване или спущане на артилерия. Из живота на конницата: разезди, влизане в село, коневози… газене на реки. Изкуството на техническите войски:  разрушени мостове и тяхната поправка, устройване на серпентини (виещи се пътища) по непристъпни места. Обози по трудно проходими местности…” (Аврамов, 70 стр.) Огромното количество скици от фронтовете помага на Димитър Гюдженов както в работата му по живописни композиции, така и за проектите му за пощенски марки.

В Б.К. 158 цар Фердинанд е разположен в кръг, между картите на Македония и Добруджа. Годината e 1915-1916, а България е “ЦЕЛОКУПНА”, прилагателното е изписано в горната част на марката. В “Македония” “н” и “и” са сляти в интересен дифтонг заради търсената необичайна калиграфия. “Новите” територии са обозначени с точки – като насадени с овошки полета – иронична метафора за тези изстрадали места.

В други марки от военните серии откриваме интересни композиционни прилики с непубликувани проекти на Гюдженов, свързани с фронта в Добруджа. Намираме неочаквано в ЦДА, с помощта на Румяна Пенчева, три проекта за марки, останали непубликувани поради развитието на военните действия в неблагоприятна за България посока. Проектите са цветни, подписани с вензела на Гюдженов.

  1. В непубликуван проект за марка от 30 ст сюжетът е “войници в окоп, които стрелят към невидим враг – отляво-надясно”. Обработката на буквите (квадратни отвън, с кръгли отвори – като пистолет Маузер), са подобни на марка с номер Б.К. 163. Много си приличат и групите от войници – трима, в еднакви пози. Пейзажът – поле с жито, ни показва местоположението на битката, подсилено от орнаментите в рамката – житни класове. При Б.К.163 пейзажът от околностите на река Черна е заобиколен с рамка от патрондаш.
  2. В проект за марка от 2 лева е изобразен войник на пост. През Първата световна война мостът при Черна вода е завзет от българската армия на 25 септември 1916.
    Композицията ни напомня марка с номер Б.К. 162. Буквите в “България” са със същата орнаментика, войникът е обърнат в другата посока, но е в същата пропорция в изобразителното поле, символното пазене от войник превръща пейзажа в натоварен с “притежание” спрямо мястото – в случая стратегическия мост над река Дунав, изключително  важен по време на военните операции в Румънската кампания. Представителният характер на сюжета се подчертава от щит с корона, който разделя надписа “България” в горната част.
  3. Третият проект, намерен в Държавна агенция “Архиви” с автор Димитър Гюдженов е със сюжет от прекосяването на река Дунав, отново по време на същата кампания. ЪгловAта транспортна лодка на първи план, по-навътре в реката се виждат още три. Характерната форма на веслата, детайлите в сглобките на лодката, разпознаваемите елементи от десантната униформа на българските войници показват голямата наблюдателност и добросъвестност на художника.

Въпреки, че тези три проекта не са осъществени като пощенски продукт и не са разпространени поради историческите обстоятелства след поредните три войни, съществуването им говори за изключителната воля, добросъвестност и патриотичност на българските художници, които по безпрецедентен начин участват в три ужасни войни, като доказват храбростта на българина, но и горчивата участ на българската държава при управлението на Фердинанд. В следващата част ще проследим как Димитър Гюдженов се справя за втори път с темата “Добруджа” и как оцелява по време на тоталитарния комунистически режим, като прибавя важни марки за българската пощенска история и нови живописни творби за историята на българското изобразително изкуство.

(следва)

Антон Стайков, април, 2013

 

Списък на нарисуваните и оформени от Димитър Гюдженов преди 1944 година пощенски марки:

Номер по БК Тема Детайли Забележки
126 Орач-военноинвалид 1918 г.
II  военно издание
1 ст.,  сиво маслинено
Работил като военен художник по време на войната
158 Цар Фердинанд I и карта на България с Добруджа и Македония 1921 г.
III военно издание
10 ст., винена
Цоневски ги нарича “забранени”. Поради протеста на Югославското правителство са  извадени от обръщение.
161 Старият мост на река Вардар в Скопие 1921 г.
III военно издание
10 ст., лилава
162 Български войник, на фона град Охрид с църквата “Св. Климент” с гроба на Св. Климент Охридски, Самуиловата крепост и Охридското езеро с църквата “Св. Йоан Канео (Богослов)” на брега 1921 г.
III военно издание
10 ст., синя
163 Български окопи край река Черна 1921 г.
III военно издание
50 ст., виолетова
273 Боят на Шипка ( и камъне и сърве изчезнаха там) 1934
Серия за освещаване на Шипченския паметник
1 лв., зелена
286 Капитан Георги Мамарчев. 1935
100 години от Велчовата завера.
Серията е правена в екип с близкия му приятел Кръстю Чоканов, който рисува марката с номер 285.
376 Емблемата на българските съобщения 1939
60 години Български пощи.
377 Пощенската палата в София 1939
60 години Български пощи.
461 Македонка в народна носия 1941
Обединена България просъединяване на Македония, Тракия и Моравско
471 военноинвалид 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
472 Изпращане за фронта 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
473 Санитарна помощ на ранен боец 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
474 Вдовица с деца до войнишки гроб 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
475 Вдовица пред военното гробище в София 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
476 Царица Йоанна на посещение при ранен войник 1942
За пострадалите от войните – XX конгрес на пострадалите от войните.
В екип с Васил Стоилов
491 (и 496) 1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
492 (и 497) 1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
493 (и 498) 1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
494 (и 499) 1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.
495 (и 500) 1944
траурни – 6 месеца от смъртта  на цар Борис III.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

Аврамов, Димитър. Майстора и неговото време. Български художник. София, 1989

Ангелов, Димитър. Димитър Гюдженов. Монографичен очерк. Български художник. 1969

Маринска, Ружа. Ретроспективна изложба на Димитър Гюдженов. В “Каталог за изложба в НИМ”. София, декември 1992−февруари 1993

Йорданов. Симеон. Последните марки на “Царство България” и последния опит за “Министерски” блок. В сп. “Филателен преглед”, брой 8. София, 2008