.

Деветото изкуство

награда за комикс" Александър Денков" на Проектът ДЪГА и СБХ

Първа национална изложба на българския комикс 2013, Галерия на СБХ, ет. 1 и 2, ул. „Шипка” 6, 10 – 25 септември 2013

Постер за изложбата, автор Пенко Гелев, по идея на Сотир Гелев

Постер за изложбата, автор Пенко Гелев, по идея на Сотир Гелев

На 10септември 2013 в СБХ се откри изложба, която окончателно разруши стената от стигми и стереотипи, лепнати за комикса и наслоявани в България сто години. Постерът за изложбата (художник Пенко Гелев, по идея на Сотир Гелев) е закачен зад величествената бронзова фигура на Владимир Димитров-Майстора. На него Спиридон, нов, съвсем непознат герой, на фона на полихромното заглавие на няколко езика (вкл. японски), с граучо-марксова извивка се опитва да се прокрадне незабелязан в залите на галерията – досега светая светих единствено за изящните (по определения от XVII век) изкуства. На официалните два първи етажа са подредени гъсто произведенията на повече от 100 автори с 600 пана.

Изложбата е в два раздела: XX век – в черната зала, в която на 10 септември се проведе многолюдно и шумно откриване, и XXI век – на светлия втори етаж, за младите автори и за 5 български издателства, публикували комикси.

Комикс албум на Любен Зидаров, издание на Ведарт, 2006 г.

Комикс албум на Любен Зидаров, издание на Ведарт, 2006 г.

Организаторите (СБХ и „Проектът Дъга”) връчиха за първи път наградата на името на Александър Денков. Логично първият й носител стана 90-годишният Любен Зидаров. Той подготви специално за изложбата колекция от рисунки (първите от 60-те години, последните от 2013) за „Островът на съкровищата”. На откриването художникът подари на младите автори 50 подписани албума с последната цветна версия. Председателят на СБХ Любен Генов поднесе на художника плакет с образа на Александър Денков (проектиран и реализиран от „Проектът Дъга” – Петър Станимиров, Румен Чаушев, Сотир и Пенко Гелеви) и оцени изложбата като „едно от трите събития на годината в СБХ”. В отговор Любен Зидаров изрази уважение и респект към рано отишлия си Александър Денков – „още когато рисувахме комикси като младежи, от двама ни той беше по-добрият художник!”. След това той изрази радостта си, че вижда толкова талантливи млади комикс-художници. „В комикса по-лесно от други изкуства можеш да се подхлъзнеш към кича. На тези два етажа не видях такива примери” – сподели в емоционалната си реч доайенът на българската илюстрация и комикс.

Изложбата е представителна за българския комикс от последните 80 години. В каталога, подготвен за събитието, трима автори бяха отделени: Александър Денков – новатор в българската илюстрация, сценография, оформление и един от пионерите на българския комикс.

Първи епизод от комикс на Александър Денков в "Чуден свят"

Неговата поредица „Храбрият ескимос” – за оцеляването на човека в суровата природа, е публикувана през 1941 в „Чуден свят” заедно с няколко народни приказки и исторически комикси по текстове на Орлин Василев и Змей Горянин. „Заговор в двореца” и „Бан Янука” остават недовършени – бомбардировките над София разрушават печатници и редакции, комиксът изчезва от българската преса в класическия си вид.

По същото време Любен Зидаров рисува комикс-приказки в „Илюстровано четиво”. Още 16-годишен, той навигира умело в различни стилистики. Комиксите му с немски, японски и български народни сюжети показват вкус в оформлението и типографията.

детайл от "Пруската храброст" на Любен Зидаров. В-к "Илюстровано четиво"

Те, заедно със свободната му, „а ла прима” рисунка, остават характерни за него в дългата му кариера на илюстратор.

Михаил Руев публикува преди войната комикси във „Весела дружина”. Тогава е само 13-годишен! След 60-те той е един от значителните български илюстратори на фантастични и приключенски романи.

Златният период на българските комикси са 80-те години, когато се публикуват 42 книжки на списание „Дъга” и 18 на „Чуден свят”. В края на 70-те нуждата от картинни разкази около честванията на 1300-годишнината на България щастливо съвпада с факта, че се намира група талантливи и подготвени художници, които могат да осъществят устойчиво поредици в този труден жанр.

Детайл от "Островът на съкровищата" на Петър Станимиров, списание "Дъга", 80-те

В залите на СБХ са представени автори на исторически и фантастични комикси в реалистичния регистър от този период – Христо Кърджилов, Владимир Коновалов, Григор Бояджиев, Евгений Йорданов, Петър Станимиров, Димо Стоянов-Димо, Венелин Върбанов-Хари, Константин Георгиев-Коко, Николай Киров и др.

Детайл от "ЕЛО" на Димитър Стоянов-Димо, списание "Дъга", 80-те

Героите им се помнят като знакови за списанието – Елемаг, Спартак, Крали Марко, Добромир, Янтар, ЕЛО…

Комичните поредици в тези списания заемат равноправно място, автори като Николай Додов („Дарко”), Светослав Янакиев (с герои Граф Монте Христо и котарака Спас), Румен Петков („Чоко и Боко”), Доню Донев („Тримата глупаци”), Тоня Горанова („Умният мишок” в списание „Чуден свят”), Петър Станимиров („Бубачко”), Румен Чаушев („Алиса – момиченцето от Земята”), Божидар Димитров („Детективът Ори”), Росен Манчев („Ян Бибиян”) и т.н. са любими на няколко поколения деца с героите си. А някои автори работят еднакво добре и в двата маниера (Хари, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Божидар Димитров).

Детайл от "Томек" на Евгений Йорданов, списание "Дъга", 80-те

Преди прехода на 90-те българският комикс вече е натрупал опит и отличил самобитни автори. В последните броеве на „Дъга” българските читатели получават и фентъзи с високо качество – много преди екранните суперпродукции по Дж. Р. Р. Толкин, българските деца очакват списанието и заради епизодите на „Билбо Бегинс” и „Господарят на пръстените” в приказните рисунки на Сотир Гелев. Последният брой на „Дъга” е преход към годините, изпълнени с фентъзи, книги-игри, еротични и хорър комикси. Част от този период е представен с откъси от вестниците „Разкази в картини” и „Пулсар”, списанията „Рикс” и „Рико”. Веселин Праматаров („Терцианският светлин”), Божидар Димитров и Христо Христов са част от художниците на тези издания, представени с рисунки и цели страници. Заедно с утвърдените от „Дъга” автори натрупват самочувствие и майсторство няколко художника, които ще маркират следващото десетилетие.

детайл от "Космоиграчите" на Сотир Гелев, публикувана в списание "Рикс"

Румен Петков, Пенко Гелев („Маугли”, 1997), Алекс Малеев и Ивайло Иванчев стават известни далеч зад пределите на България. Румен Петков печели кино награди и работи за Картуун нетуъркс, Алекс Малеев започва да публикува в „Рикс” (издатели Пенко и Сотир Гелеви) и „Рико” (издател Божидар Димитров) през 1991-92, а в началото на XXI век го намираме в Ню Йорк като един от емблематичите автори на Марвел и ДС (Daredevil, Batman). Ивайло Иванчев, след стотици публикувани страници в списания и книги-игри през 90-те, прави успешна кариера като художник в анимационната киноиндустрия в Австралия. Пенко Гелев е поканен от издателя Дейвид Салария да осъществи 22 комикс версии на прочути романи и пиеси („Дейвид Копърфилд”, „Дракула”, „Хамлет” и т.н.). И четиримата автори са представени пространно в изложбата с подготвителни рисунки и цели страници.

През 2003 година се появява ерзац на списание „Дъга” с нови художници.

детайл от "Дяд Омраз" на Иво Илиев, "Дъга", 2004 г.

Списанието няма голям успех и спира след 13-ти брой, но е повод да натрупат опит авторите от младото поколение. Повлияни от манга, графити, уличен жаргон и стил, Даниел Атанасов-Сатанасов, Константин Витков-Титис, Георги Мурджев са имена, които респектират с енергията си. Уменията им да правят необичайни композиции, да разбъркат правилата за подредба на страници и отделни панели, да деформират и преувеличават перспективни съкращения променят начина на четене на комикси. Българските читатели имат световната мрежа за своевременна референция. Сибила и Иван Коритареви натрупват опит в „новата Дъга”, след нея рисуват и издават амбициозния триезичен албум „Бяс” и обединяват група художници в издателството си „Grozen”. Повечето художници от най-младото поколение работят за базирани в България фирми за видео игри и анимация – това рефлектира върху техния стил и език. Те са лаконично небрежни, уверени и разбираеми в цял свят с визуалния си изказ. Новата публика е намерила нови автори!

детайл от "Маугли" на Пенко Гелев, 1997, издателство "Гекон"

В България се публикува и графична новела. Новият жанр, спечелил „Пулицър” за литература („Маус” на Арт Шпигелман), е представен на изложбата с пана от трагикомикса на Георги Господинов и Никола Тороманов-Фичо („Вечната муха”, издание на „Жанет-45”).

Стивън Кинг в комикс-интерпретация на Алекс Малеев („N”, издание на „Бард’), история и митология за деца в комикс на Петър Станимиров (поредица на „Кибея”), Маугли на Пенко Гелев („Гекон”) са някои от акцентите на втория етаж от изложбата.

Борис Праматаров е представен в изложбата с графики, които маркират нови подходи в комикса. В Европа те са наложени от издателства като френското Футурополис, от комикс фестивалите в Ангулем и Люцерн, от автори като Маржане Сатрапи, Томас От и Йоан Сфар. Комиксът се преплита с изящните изкуства, киното и литературата. Цитати, колажи, празни страници, концептуални повторения и примитив са част от арсенала на най-младите. Група художници се представя със сборниците Ко-миксер. Ивайло Драганов е част от тях, негов е и активният портал за комикс-култура comicsbistro. Екология, всекидневие, поколенческа нетърпимост са част от темите в него.

Веселин Чакъров, Владимир Димитров, Светлин Велинов са част от качествените художници в представителната колекция на Варненската група.

детайл от "Хан Крум" на Владимир Димитров, 2007 г.

Виктор Кълвачев, Георги Бандеров, Айхан Харула и много други художници са още едно основание Първата изложба на българския комикс да се посети многократно. В сушата от комикс издания през последните 10 години единственият начин да се види графичното умение на тези художници е именно изложбената зала. Димитър Митовски, режисьор и продуцент, след комикс в НХГ (част от изложбата Диско-95), се представя с криминален сториборд. Комиксът е добър помощник в киното, изучаването на езици, работата с деца в затруднено положение (групата „Компот”). Забележимо е включването на все повече качествени художнички в различни издания. След активната Сибила Коритарева се забелязват все повече имена: Мая Бочева-Уили, Анна Цочева-Рикае, Милена и Славена Симеонови, Василена Харизанова, Ива Груева и Шарки/Баст са само част от тях. Комиксът вече не е изкуство, предназначено за деца. И съвсем не – само за момчета!

В центъра на втория етаж на изложбата са окачени голямоформатните откъси и подготвителни рисунки (посетили вече галерии в 7 града) от албума „Над дъгата” (2012), превърнал се в библиографска рядкост. Те ще бъдат изложени на 26 септември в Белград по специална покана на организаторите на XI международен фестивал на комикса. По този повод на откриването в София специални гости бяха Марко Стоянович (Лесковац), Алекс Узелац (Белград) и Мариан Миланов (Ниш), представители на сръбския комикс. През 2012 година носител на голямата награда за „Най-добър класически комикс” в Белград стана Петър Станимиров за „Дамга” (част от албума „Над дъгата”). Той е председател на новосъздадената секция „комикс” в СБХ.

Batman на Александър Малеев, 2010 г.

В залите на СБХ акцентът е върху художниците на комикси. Но една от целите на изложбата е да провокира писатели, сценаристи, художници и, разбира се, издатели към активно взаимодействие и търсене на партньори. Това е пътят за създаване на нови герои и серии в това синкретично изкуство. В залите присъстват български писатели – Дончо Цончев, Любен Дилов, Стефан Дичев, Светослав Славчев, Кънчо Кожухаров, Николай Хайтов, Георги Господинов, специализираните в сценарии за комикс Иван Кесаревски, Асен Кожухаров, Любомир Чолаков, Сотир Гелев, Любомир Манолов, Величка Петрова, Любомир Николов, Марин Трошанов и много други. Българските читатели искат нови истории с български автори и сюжети – повече, по-добре написани, с продължение!

Комиксът по света генерира обороти от няколко милиарда долара на година. В САЩ филмови компании са закупили най-мощните комикс студиа и създават систематично нова митология, базирана на комикс истории и герои. Изложбата на българските художници в залите на СБХ е обещаваща стъпка към активизиране на деветото изкуство в България и включване на българските комикс-автори в европейските и световни процеси.

 

 

статията е публикувана във в-к „Култура“, 31 брой, и в бюлетин на СБХ, 8-9 брой. Благодаря на Марин Бодаков