.

Експерименти с какво ли не. Интервю с ГЕКОН: Сотир Гелев и Пенко Гелев.

Сотир Гелев, "Ам гъл", списание "Дъга", 1989 г.

Още с основаването си през 1995 година Студио „Гекон“ навлезе в различни области на изкуството. Сотир Гелев и Пенко Гелев са реализирали през последните 23 години значително количество визуални разкази, показвани, награждавани и коментирани в България и по света. Студио „Гекон” реализира рекламни клипове, два игрални филма, три телевизионни сериала за деца с повече от 300 епизода, няколко анимационни филма, хиляди страници комикси. Сотир Гелев пише сценарии, фотографира, рисува и режисира. Пенко Гелев рисува, прави дизайн на плакати, каталози, списания и книги.

С тях проведе свободен разговор Антон Стайков, който следи развитието им след 80-те.

кадър от анимационния филм "Пилето" на Сотир Гелев

(Още преди да постъпи в Художествената Академия, Сотир Гелев прави авторски анимационнен филм. С основите на анимацията се е запознал в Пловдив, където завършва  художествена гимназия за сценични кадри. Филмът е заснет в кръжока по анимация. Филмът „Пилето” е изграден от блестящ гег и 90 рисунки, изобретателно комбинирани).

А.С. Да започнем с анимационния филм „Пилето”, който предизвика  толкова коментари, а и видях, че си направил нов вариант тази година.

С.Г. Рисунките бяха направени така, че да могат да се снимат в различен ред. Снимахме го на 16 милиметрова филмова лента и го изпратихме на любителски кинофестивал в Русе. Там журито, в което бяха Стоян Дуков и Анри Кулев, го хареса, а Стоян Дуков ме покани да го направя професионално – за държавната анимационна студия, в Киноцентъра. И трябваше да го нарисувам наново. Заснехме го вече на 35 мм лента Кодак, с камера Крас. Първият вариант изчезна, възможно е все още да е някъде в Пловдив.

А.С. И тогава започва и фестивалния път на „Пилето”? Впрочем, все отминаваш без коментар политическото послание на тази анимация, което всички разбираха през 1984. Пилето, което прави невероятни усилия да долети донякъде, а се оказва, че срещу него има вентилатор.

С.Г. На фестивала за късометражно кино в Лайпциг през 1984 г. „Пилето“ спечели голямата награда „Златен гълъб”. Преди това участва и на „Берлинале”, където беше определен за награда за късометражен филм, но поради информация, че е участвал на други фестивали, беше дисквалифициран. Никой от българската делегация не се е противопоставил, въпреки че филмът не беше участвал на други фестивали. Бяха апартчици и просто не са знаели нищо за филмите. Така че от берлинския фестивал имам само диплома за участие. Тази история май само аз я помня…

А.С. Пенко, ти участваше ли по някакъв начин в правенето на тази анимация?

П.Г. Тогава бях още ученик.  Докато Сотир учеше в Академията,  бях в гимназията (в Пловдив имаше две – аз бях в тази за изящни изкуства). Последната година завърших  софийската художествена  и живеехме в една квартира. А след казармата, през 1989, една година бях учител по рисуване и математика в начално училище в Асеновград.

А.С. Как стигнахте до киното изобщо?

кадър от "Приказки за физиката", 17 епизод

С.Г. След 2000 година започнахме да правим като продуценти за Националната телевизия сериалите „Приказки за физиката” и „Приказки за астрономията”, а по-късно „Добър ден, господин Жасмин“. Това бяха образователни сериали за деца с приказни герои и много перипетии…

А.С. Колко години се занимавахте с тях? Помня, че бяха с безчислени епизоди.

П. Г. От „Физиката” заснехме 140, от „астрономията” – 94. А от „Добър ден, господин Жасмин” направихме само 45 епизода.

А.С. Това са около 300 епизода! За колко години? И какъв екип трябва за такава продукция, в която има актьори, костюми, декори, анимация, а и специални ефекти! Сигурно сте били поне 30-тина.

С.Г. Как 30, по света за такъв сериал работят 300 души (смее се). Ние бяхме 15-тина. Освен всичко, правехме страшно много анимация и специални ефекти, за да визуализираме информацията и експериментите, които правехме в епизодите. За много от опитите аз правех реквизита – за един епизод ми се наложи да направя електромотор от хартия, който работеше!

П.Г. Оператор, озвучител, режисьор и гримьор. Това беше екипът, без да броим актьорите. И Митето, който вършеше всичко, от което има нужда в момента. А за сериала даже и аз правех анимация, освен Сотир.

детайл от "Маугли", художник Пенко Гелев, 1997 г.

С.Г. В тези сериали имахме възможност да експериментираме какво ли не. Обикновена, плоска, 3D, рисувана, колажна. Анимация имаше от всеки възможен вид, някои не подлежат на класификация. В някои епизоди имаше по 10 минути анимация, а това си е доста работа.

А.С. Тези сериали имаха дълъг живот и се приемаха много топло – чувал съм го от много деца в тийнейджърска възраст. А как протичаше самото снимане?

кадър от "Господин Жасмин"

П.Г. Работихме по сериалите без прекъсване около 7 години (2001-2008). Всяка седмица изкарвахме по един епизод. Петдесет седмици годишно…

С.Г. Почивката ни беше само август – две седмици. И не можехме да ангажираме децата-актьори през седмицата, те ходеха на училище – тяхното участие трябваше да се планира през уикендите. А и през седмицата в студиата в Балкантон беше доста шумно.

А.С. Как шумно – нали са специално направени за тази цел?

С.Г. Да, но нямахме пари да ги обезшумим като хората. Накрая в сградата дойдоха да записват рок банди и стана направо невъзможно да се работи. По това време и от телевизията ни отрязаха… така че тази авантюра приключи.

А.С. Различните ви качества ви правят единствени в България – едновременно художници, сценаристи, режисьори, продуценти и т.н.

Сотир Гелев, "Властелинът на пръстените", списание "Дъга", 1990 г.

П.Г. Сещам се за много примери по света – Тери Гилиъм и Стенли Кубрик са режисьори, чиято първа професия е художник. Всъщност много режисьори, сценаристи, писатели, а и някои продуценти са били художници. Сещам се и за някои известни музиканти…

С.Г. Джим Хенсън с „Мъпет шоу”. Или Тим Бъртън… Тери Гилиъм прави собственоръчно анимациите в Монти Пайтън…

А.С. Значи това бяха телевизионните продукции. А кино проектите преди това?

С.Г. През 1997-2000 направихме като продуценти два игрални филма. „Магьосници”, който разделихме след това на 4 епизода за телевизионно излъчване, и „Колобър”- телевизионен игрален филм.

А.С. Имаха ли някаква реализация по света тези продукции?

С.Г. Освен, че могат да се свалят от пиратски торенти, „Магьосници” го взе „Пепърминд“ – една голяма разпространителска немска фирма, която беше специализирана в европейско кино. Продадоха го на изток – Нова Зеландия, Австралия, Тайланд … и после фалираха. Познай какво ни казаха адвокатите на фирмата, като ни се обадиха по повод фалита!

П.Г. Но пък „Магьосници” и „Колобър” са едни от най-показваните филми по българска телевизия.

С.Г. Парите от авторски права отдавна надхвърлиха хонорарите ми като режисьор по време на снимките на филмите…

А.С. След телевизионните сериали се заехте сериозно с анимация.

Пенко Гелев, детайл от "Проклятието", списание "Рикo", 1991 г.

С.Г. Продуцирали сме 3 филма от един голям проект, в момента работим над 4-ти и 5-ти филм. Това са поредица филми, които ще бъдат обединени в един пълнометражен филм. Догодина започваме работа по 6-тия и 7-мия, последен филм от поредицата, който ще обединява останалите.

П.Г. И късометражен филм – „Жълто куче”, на режисьора Мария Серафимова, който снимахме за БНТ, и който пътува в момента по фестивали и вече има доста награди, някои от които значими.

А.С. В самото начало на прехода се занимавахте основно в реклама…

С.Г. Между 1990-95 работехме заедно с наши приятели – режисьора Иван Георгиев и оператора Ивайло Пенчев. През тези години голям процент от телевизионните реклами бяха наши. Някои бяха хубави, други – изключително глупави. Тогава това беше ново и ни беше интересно…

Сотир Гелев, разработка на персонаж, 2009 г.

П.Г. И правехме ужасно много плакати, корици, дизайн на списания.

А.С. Спомням си кориците на криминалетата на Хейс. Тогава си казвах: „достойно продължение на Текла Алексиева от „Галактика”.

П.Г. Един ден (през деветдесетте години) се разхождах из центъра на София и осъзнах, че почти всички плакати, налепени наоколо, са мои (смее се).

А.С. Скоро разгледах цялото течение на вестник „Венче” от 1990 до 2000 година. Във всеки брой има ваш комикс.

П.Г. Бях ги забравил. Там бяха „Магьосникът от Оз”, „Озма от Оз”, „Маугли”. Сотир рисуваше комични страници  –  „Професор Плеш” и „Пин и Гвин”.

А.С. Маугли излезе в самостоятелен албум.

С.Г. Пенко го оцвети и преработи, аз направих специален наборен шрифт за изданието. Издадохме го за удоволствие, знаехме, че комикс трудно се продава.

А.С. Да, след печалния ви опит със собствено списание. Разкажи за това, как се роди „Рикс”.

детайл от "Космоиграчите", списание "Рикo", 1991 г.

С.Г. В края на 80-те, още докато бях студент в Академията, започнах да публикувам в известното комикс-списание „Дъга”. Избрах си Билбо Бегинс, обичах тази история, след това рисувах и „Господарят на пръстените”, книгата не беше още преведена и издадена на български език. А след 90-та решихме да издадем собствено списание (заедно с един наш приятел – Красимир Куманов). Така събрахме екип и подготвихме няколко броя напред.

А.С. Разчитали сте на инерцията от списание “Дъга”.

П.Г. Някои приятели ни предупредиха, но ние не ги послушахме и отпечатахме огромен тираж (два броя по 50 000 екземпляра), който не успяхме да реализираме и после претопихме изцяло.

Рисунка на Сотир Гелев

С.Г. Историите бяха добри, и нарисувани хубаво, просто бяхме наивни, не преценихме времето. Но там за първи път публикува Алекс Малеев, който сега рисува за Марвел и ДС в Ню Йорк. Пенко рисуваше история по мой сценарий.

А.С. В момента могат да се видят част от тези неща на изложбата на комикса в СБХ. Ето че след повече от двадесет години тези епизоди са своеобразна митология за пионерите на комикса. Какво се случи с проектите ви след „Маугли”. Това е много качествено издание, единствено по рода си, според мен.

П.Г. „Маугли“ ми донесе сътрудничеството с английския издател Дейвид Салария. На един панаир на книгата той видя албума и поиска да работи с нас. Поръча ми няколко комикса по известни книги и пиеси. Даже поиска от мен предложения за автори и заглавия, но нещо не ни съвпаднаха вкусовете.

А.С. Но и така си имал удоволствието да рисуваш по текстове на Мелвил, Шекспир, Дюма…Това не са класически комикси, а разкази в картини по английска традиция, в които текст придружава последователни картини и тях няма балони. Все пак, те са комикси – ракурси, последователности, разделение на панели.

рисунка на Пенко Гелев. "Агнес"

П.Г. Има балони! Тези комикс-книги са правени от литератори с опит и наистина са много добре адаптирани. Нарисувах 22 книги в течение на пет години. В някои от тях Сотир ми помагаше за оцветяването.

детайл от "Франкенщайн", Пенко Гелев, 2007 г.

А.С. Един ден се опитах да преброя колко рисунки си направил за тях – излезе някакво страшно число – към 10 000! А след тях последва „Проектът Дъга”…

С.Г. Няколко приятели се събрахме и решихме да направим албум 20 години по-късно, за да припомним годините на „Дъга”. С Петър Станимиров, Румен Чаушев, Димитър Стоянов проектирахме специално как да направим събитие около тази годишнина. Така излезе албумът „Над дъгата” и се продаде за две седмици. Измислихме и нарисувахме специално историите за албума.

П.Г. Историята за „Дичо пъдаря”, която нарисувах за албума, съдържа и истински факти. А неговата   –  „Призрак” – е за художник по време на Втората световна война.

А.С. Очакваме вторият албум на сдружението „Проектът Дъга”, организатор на Първа национална изложба на българския комикс в СБХ на „Шипка 6”. Плакатът за изложбата е на Пенко, по идея на Сотир? Спиридон се промъква зад статуята на Майстора в СБХ много симвлично. Комиксът си беше лошото дете, чак сега го признаха за достойно изкуство. И то – не всички.

С.Г. Имаше един герой в „Приказки за физиката“ – Спиридон Дантелата, за когото бяхме замислили сценарий. Но този тук е друг Спиридон. За плаката помислихме доста – решихме да е с много цветове и да има абсурден елемент.

П.Г. За новия албум всички ще дадат истории без продължение, специално написани за него. Аз рисувам по сценарий на Сотир едно фентъзи.

А.С. Петър Станимиров и Румен Чаушев заминаха за Белград да представят „Над дъгата” с изложба по специална покана на организаторите на международния фестивал на комикса. Българският комикс набира скорост и има добра организация, вие сте част от тези процеси.

С.Г. Ще се постараем да публикуваме албума „Над дъгата, 2013” до края на годината. Поканени сме вече в няколко града да го представим с изложба. И имаме много друга работа. Още няколко готови сценария чакат да им дойде реда.

А.С. Пенко, на 10 октомври ни очаква премиерата на книга, върху която работиш последната година. Тя е разточително богата и барокова. Разкажи ни с няколко думи за нея, сигурен съм, че ни очаква събитие в българското книгоиздаване.

Пенко Гелев, илюстрация за "Вълшебната флейта"

П.Г. Книгата се казва „Приказка за вълшебната флейта“. Вече я има в книжарниците. Направихме я  по идея на певицата Ина Кънчева. Това е историята от операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Професор Борис Парашкевов преведе либретото на операта. Книгата е написана чудесно от Юлия Спиридонова, а аз много старателно нарисувах илюстрациите. Рисувах ги повече от половин година. Много ми помогнаха Ина Кънчева и Пенка Казанджиева със съвети и идеи. Книгата съдържа и компакт диск с аудиодраматизация, арии от операта, изпълнени от български певци и оркестъра на националното радио под диригентството на Емил Табаков! Тя е луксозна книга с твърди корици, която стана към 150 страници и в нея има 47 илюстрации. Планирам да направя и изложба с илюстрациите от книгата, в която освен илюстрациите да включа и много подготвителни рисунки, скици и ескизи.

 

 

Кратка библиография на студио ГЕКОН:

1990–1991 г. списание „РИКС“; 1997 г. „Алиса в страната на чудесата“ – балет, Софийска опера, хореограф Б. Сечанова; 1997 г. Албум „МАУГЛИ“, худ. П. Гелев; 1999 г. „МАГЬОСНИЦИ“ – игрален филм, сценарий С. Гелев и П. Гелев, реж. С. Гелев; 2000 г. „КОЛОБЪР“ – телевизионин филм, сценарий С. Гелев и П. Гелев, реж. С. Гелев; 2001–2008 г. „Приказки за физиката“, „Приказки за астрономията“, „Добър ден, господин Жасмин“ – телевизионни сериали за деца; 2005–2010 г. 22 комикс-албума за издателство „Салария“ Великобритания и „Барънс“ САЩ, художник П. Гелев; 2010–2012 г. „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Пилета“ – анимационни филми; 2012 г. „ЖЪЛТО КУЧЕ“ – телевизионен филм за БНТ, реж. М. Серафимова.

15 септември 2013, София
Антон Стайков

Интервюто е написано специално за ЛИК и публикувано в брой 10 от 2013 г. Благодаря на Петя Александрова!

http://lik-bta.bg/архив/броеве/октомври-2013