.

Спиру на 75 години!


Статията е публикувана в списание Лик в майския брой, 2013 година.

Емблематичното малко пиколо на издателство Дюпюи прекосява с червения си костюм цялата втора половина на XX век и се променя заедно с обществото – по време на война, икономически кризи и развитие на нови технологии за разпространение на образи.

НАЧАЛОТО
Спиру стана на 75 години Той е един от малкото измислени персонажи, които принадлежат на издателя, а не на създателя им. Приключенията му са публикувани в едноименното списание и в повече от 60 албума. Червената му униформа, която не съблича никога,  е на пиколо от хотел „Мустик”. Многобройни са авторите, които рисуват и следват приключенията му. От първия – Роб-Вел (1938), през Жиже и Франкен, до Йоан, Велман и Шварц през 21 век, около двадесет художника са рисували разказите за Спиру и приятелите му.
В годините преди втората световна война скаутското движение е популярно в цяла Европа. Популярни са и рисуваните истории. През оживените пристанища на Белгия проникват американски и италиански рисувани герои. Издателят Жан Дюпюи, след успешен опит с издаването на вестници, замисля  ново издание за млада публика. Заедно с героя, вдъхновен от пиколо-спасител в истинско корабокрушение, идва и името – „Спиру” на валонски диалект е „катерица”, но и „хитър”или „дяволит”. Какво по-забавно за децата! През 1938 година „Списанието на Спиру” се настанява в къщите на белгийските домошари.  Създаден под режисурата на самия Дюпюи от художника Роб-Вел и съпругата му Давин, пиколото още в първия епизод среща риска в лицето на Бил Мъни, а той го отвлича на приключение. Помощник също се намира  – катерицата Спип!

След военната мобилизация на Роб-Вел рисуването се поема от нови екипи. По време на немската окупация през 1940 година, героя се поема от Жиже. През 1943 година, Propaganda Abteilung, нацистката организация, натоварена да следи пресата, предлага на Дюпюи да вкара немски цензор в издателството. Следва възмутен отказ и спиране на изданието. В паралелна история в друг вестник се появява Фантазио, оттук нататък – неразделен приятел на Спиру.Екипът се увеличава, приключенията продължават. През 1946 година талантливият Жиже решава да пътува по света и предава персонажа на един млад автор като горещ картоф, по средата на епизода („Сглобяеми къщи”), даже без указание какво да следва.

Андре Франкен не се стряска, рисува в същия стил и е още по-изобретателен в геговете, разнообразието на ракурси и графичните открития. Талантът му се развива заедно с приключенията на героя, за да го утвърди като един от символите, заедно с Ерже, Морис и Пейо, на белгийския гений в комикса. Франкен е генератор на идеи и герои.Появяват се Паком Егезип Аделар Ладислас дьо Шампиняк, граф и миколог на своята страна, подлецът Цантафио (престъпен братовчед на Фантазио), гениалния мегаломан Зорглуб, фаталната Секонтин.А симпатичното животинче с толкова дълга опащка: Марсупилиами, е от далечната Паломбия. Франкен създава успореден свят, донесъл на комикса, заедно с „Тентен” на Ерже, достоверност, непозната преди.

Няколко от епизодите на Спиру като „Рогът на носорога”, „Гнездото на Марсупилиами”, „Затворникът на Буда”, „З като Зорглуб” се превръщат в христоматиини за комикса в Европа. Ситуации и отделни изрази от тях влизат във всекидневния език. През 60-те години в „Спиру” се нанасят нови герои –  „Бул и Бил” на Роба, „Смърфовете” на Пейо.

 

Списанието се продава в над 200 000 броя седмично, полиграфията е все по-добра. Златния период на „Спиру”, свършва в края на 60-те. През 1966, Жиже рисува „Танги и Лавердюр” за френския „Пилот”. През 1968, Делпорт също напуска списанието и предава редакторското място на Тиери Мартенс. Продажбите на седмичника започват да падат и става наложително да се подновят сериите и да се намерят нови.Лансирането на „испански” сюжети и „Съдията Ти”, на холандеца Фриц Клоцеман по Роберт ван Гулик отдалечават списанието от типичния френско-белгийски дух.


Но след 1969 година списанието намира отново формулата за продажби – с  „Джес Лонг” на Пиротон (1969), „Наташа” на Франсоа Валтери, „Йоко Цуно” на Роже Льолуп и „Изабела” на Уил. Следват завладяващи „Сините туники”, „Сами”, „Агент 212” и т.н.
Новите редактори търсят млади имена – и в рубриките за дебютанти правят първи стъпки известните днес Берковичи, Макс Харди, Ян, Макио.

През 1976 в специална вложка на „Спиру” Франкен рисува макабрените „Черни идеи”, които продължава после във френското „Флуид гласиал”. Вложката „Илюстрован Тромбон” излиза само 30 пъти, но не успява да достигне по-възрастната публика. Като че ли Белгия държи на познатия сатиричен стил, изграден още преди войната. След 1978 героите Спиру и Фантазио се поемат последователно от Ник Брока, Ив Шалан, Том и Жанри, които му осигуряват плавна приемственост.През 2005 година излиза 3 500-ния брой (вече в тираж само 4000 броя), а след 2008 прочутият Фредерик Нифле като редактор модернизира дизайна и добавя приложения. През 2006 Спиру и Фантазио пътуват до Япония, а албумът съдържа и епизод в стил „манга”, нарисуван от Ошима. На кориците на японски списания се чете: „Спиру! Добре дошъл в страната на мангата!” За героите се издават неколкократно пощенски марки в Белгия и Франция.

ПРОФЕСИЯ – ЖУРНАЛИСТ
Спиру, освен авантюрист, е преди всичко журналист. Като други знаменити комикс-герои – Супермен и Лоис, Тентен и кученцето Милу. Журналисти са и  приятелите на Спиру – Фантазио, чаровната Секонтин и винаги залутаният  Гастон Лагаф. Те се борят с бита на професията (закъснение с плащанията, глоби, орязване на текстовете) и с тях заживяваме в типичната редакция. Три циркови маймуни, донесени от Гастон, са увлечени в работа: на телефона, зад пишещата машина, препрочитат текстове, избират фотографии. И най-вече пакостят.
Групата журналисти и е с разнообразни качества: любопитство, бързина, находчивост. Героите се справят с различни возила – кола, мотор и самолет, учат за часове екзотични диалекти. И, естествено, се борят за сензационна фотография. В „Затворникът на Буда” Фантазио пред лицето на смъртта възкликва: „Да не забравяме професията” и вади апарат: „ще направим зашеметяващ репортаж!”). Комиксовите журналисти  помагат на полицаи и на американски шерифи.

СПИРУ
И все пак – Спиру е журналист по неволя. С костюма си на пиколо той се откроява – а не може да скрие и прямия си характер. Верен и морален, понякога сякаш не е от професията… Но той обича приключенията!  Като рисувания си конкурент – Тентен. Фантазио води разследванията и му помага в правописа и фотографията. Но и не протестира, когато се отправят заедно на най-опасните места – в  южноамериканската джунгла или сред режими на диктатори. От „Радарът-робот” (1947), Спиру разбира самата същност на репортажа: един вестник ви изпраща по неясна причина в някаква безинтересна дупка в провинцията и се намирате противопоставен на побъркан учен и  луд робот. И вие не трябва да избягате. Дали всички журналисти са такива?
И Фантазио има качествата на голям репортер: жив, холерик, спортен, смелчага. Името му по букви започва с „Ф” като фантазьор, „А” като артилерия… Той прави всичко: анкети, репортажи, интервюта, фотографии. Когато „Мустик” го наема да донесе репортаж от Инкогнито сити, където живеят звезди и милиардери, преработва лулата си на фотоапарат. Дегизира се като горила, за да доближи големите маймуни и да ги снима за пръв път.
А неговата гордост? След като му отказана статия, се дегизира и прави фалшив обир на магазин – но кой истински журналист не е флиртувал с незаконното? Единственото място, на което не се справя, е офиса – там е вечният неудачник Гастон Лагаф.

Гастон Лагаф
Никой, като се започне от него самия, не знае зашо, от кого и кога е нает да работи в редакцията на Спиру. Единственото журналистическо качество, което има, е търпението. Когато Спиру го пита на първата среща „какво правиш тук”, той отговаря „чакам”.
Лагаф е смело офис-момче,  което накрая получава прескарта. След като напълни мастилниците и привърши с фотокопията. Както казва Спиру, „това момче е пълно с добра воля и е честно”. Коя редакция няма нужда от един тип, който винаги е готов да отиде до пощата, за да пусне писмо, да направи покупки за пенсионирането на служител, да поправи парното по спешност, да лъсне паркета в приемната и да пожелае „ЧНГ” на читателите, докато всички още спят (1.01.1969). Може да се каже, че неговата наивност, неговата алергия към усилията, неговия идеализъм и липсата на критичен дух са несравними в професията на журналиста. Понякога проявява забележителни рефлекси, все пак. Да видим епизода, в който Фантазио го обвинява за това, че е изпуснал филия с конфитюр от череши върху пишещата му машина: „не е конфитюр от череши” – го поправя той с похвална загриженост за прецизността- „от френско грозде е”). Или случката, при която Фантазио се заклещва между етажите на вестника: преди да го освободи, Гастон предлага да направи снимка.

Секонтин
Истинското й име е Софи и още с първата си анкета („Рога на носорога”) се развива непрестанно. Секонтин означава „работа, работа, работа”. Командарка, упорита, нахъсана, анекдотично организирана и в най-лудите приключения. Тя пише добре, но е и дързък оратор. Фантазио й казва един ден ”заминавам за Луната, за да не ви виждам повече”, а тя отговаря светкавично: „Ще ви придружа, едно такова пътуване не може да мине без добър репортер”.

ПОСЛЕДНИЯ КОМИКС

Най-новите приключения са подписани от Жоан и Велман. Спиру и Фантазио попадат в лапите на безскрупулен милиардер. Нищо не върви вече във вестника, фирмата е пред фалит. Жил Кьор Ваян, известният детектив изследовател, застаряващ герой, който е обичал Спиру в младостта си, идва да спаси фирмата. Той запознава Спиру и Фантазио с ВИПЕР, финансова империя, която ще помогне на списанието срещу тотално заробване.Но Спиру се справя по друг начин.

АВТОРИТЕ
През 2009, Йоан и Фабиен Велман са наети от издателството Дюпюи, за реализацията на „Спиру и Фантазио”. Йоан е ученик на Франкен, знае всичко за персонажите. Фабиен Велман е еклектичен сценарист, работи еднакво добре реалистичен, хумористичен и абсурден комикс. Двамата автори се допълват като героите си.
Последната авантюра на Спиру и Фантазио е много актуална. Сценаристът показва, че персонаж, роден преди 75 години, има мястото си и днес. Списанието се подава над водата в един не толкова добър за комикса период и продава 40 000 книжни броя на седмица. А заедно с това – и приложения за таблет. Новата стилистика идва с технологиите на 21 век. Спиру на 75 изглежда учудващо млад.­­­­

Антон Стайков

8 май 2013 г

В текста са използвани материали от „Фигаро”, списание „Спиру”, биографията на Жан Дюпюи, „Енциклопедията на комикса” на Гомон и др.