.

Отвъдният свят в комикса „Илийчо, Август и седемте джуджета“ на братя Гелеви – митична междутекстовост, пародия и авторски приказни елементи

Резюме

В статията се разглеждат някои аспекти от наративната структура на комикса на братя Гелеви „Илийчо, Август и седемте джуджета“. Митологичните, фолклорните и приказните елементи, героите и техните помощници, познатите вариативни приказни хронотопи превръщат този комикс в благодатен терен за интерпретации, а интертекстуалните препратки към известни приказки, както и употребите на метафората и иронията поставят разглежданата творба в полезрението на семиотиката и лингвистиката.

 

  1. Увод

Феноменът комикс

В началото на XXI век фантастичните разкази с митологична основа не са изчезнали от културното пространство. Те присъстват все по-широко – в различните проявления не само на масовата, но и на елитарната култура. Холивудски продуценти, специалисти по реклама и PR, политически комуникатори и университетски професори ги използват охотно. Безкрайните варианти на разказите за герои и супергерои и мотивираните постъпки в екстремни ситуации неутрализират опасността от клиширане на моделите и инфлация на разказа. Това става възможно в качествените примери от различни изкуства, в които разказът е основа на творческия процес.

Наративите са обект на анализ в полето на литературата, културната антропология, кинознанието, семиотиката и т.н. Функциите на разказа с безкрайните възможности за манипулации на фикционалното драматургично поле са инструменти на писатели, киносценаристи, автори на видеоигри.

Принципите на разказа са подобни и в поетиката на комикса. В специфичната вербално-визуална тъкан на жанра, наричан девето изкуство, героите може да бъдат описани в текст или нарисувани, а после – вплетени в играта на характери и действия.

Целта на статията е да се намерят ефективни разкази в съвременен български комикс, поставен в изследователското поле на наратологията в широк контекст. Текстът е посветен на комикса на Сотир Гелев и Пенко Гелев „Илийчо, Август и седемте джуджета“[1] и е втори от поредицата[2], посветена на комикс албумите на тези автори. В първата статия проследих някои лингвистични особености и някои елементи от приказния хронотоп на „Илийчо и Август“. Във втората статия скицирам митологичната основа на разказа, интертекстуалната тъкан и пародийните ситуации и герои, чрез които се достига до съвършено нов авторски разказ, който само на пръв поглед се подчинява на познати приказни структури и клишета.

 

1.1.    Използвани методи – лингвистичен и семиотичен анализ

За целите на статията ще използвам терминология и методика от езикознанието и семиотиката.

Сценарият на анализирания комикс е част от по-дълъг корпус текстове. В тях авторите създават разказ, наситен с метафори, алюзии, интертекстове с митологичен и фолклорен произход. Умереното използване на звукоподражанията е уместно и свързано пряко с историята. Ироничните диалози и монолози, скоковете между авторовия текст и речта на героя дават достатъчно материал за такъв анализ.

Колореми, метаморфози, бинарни двойки, маркирани и немаркирани опозиции, джендър определеност на протагонистите, редактиране на архетипни клишета и достигане до индивидуален авторов текст са част от темите, разгледани в текста. Знаковото богатство на комикса е разгледано с инструментите на семиотиката и структурния анализ, които са скроени сякаш специално за дефрагментиране и сглобяване отново на смислите, които Гелеви вплитат в своята творба.

1.2.    Съществуваща литература и български контекст

Наратологията от самото си създаване е включила комикса като неотменна част от изследването на функциите на разказа. Митологичните разкази и инициацията, разгледана от Камбъл, семиотичните текстове на Умберто Еко и Ролан Барт са само част от общите теоретични текстове, включили комикса не само като пример, а и като специален обект на изследване. Френски и белгийски автори като Дидие Пасамоник и Беноа Пеетерс посвещават цели изследвания и организират конференции, посветени на комикс автори като Ерже и Госини и техните герои Тентен и Астерикс.

В България митологичната основа на съвременните сценарни текстове е разгледана в различни критически текстове за хронотопа от кинокритици (Б. Манов,  В. Игнатовски, А. Мартонова и др.) и в специализирани текстове за сценарното писане (С. Христова). Близостта на комикса с анимацията е в основата на статии и монографии, които разглеждат общото в разказа (Н. Маринчевска, К. Герчева). Комиксът непрекъснато е обект на общ семиотичен и митологичен анализ (Х. Кафтанджиев, Т. Дяков). Изследването на българския комикс в неговата синхрония и диахрония е обект на все по-нарастващ брой статии и изследвания в последните години (В. Чернокожев, А. Стайков, А. Кожухаров, А. Въчков и др.). Личните ми очаквния са за все по-нарастваща активност в това поле.

 

  1. Преображения на героите в комикса „Илийчо, Август и седемте джуджета“

 

2.1.    Детска лексика и конструкции. Аз вече съм голям за приказки

Нуждата от приказни истории и възпроизвеждането на митологични архетипи са обект на литературата изобщо и затова разочарованата забележка на Илийчо „аз съм вече голям за книги“ е явно иронична и действа като контрапункт на идеята за магичната сила на книгата в разглеждания комикс. Освен това в самия разказ „приказка“ и „книга“ са тъждествени.

Комиксът е просмукан с детския език на Илийчо: „Отиде ми велосипедът“ (с. 5)[3], „гаднярка“ (9), дочутото разговорно „бабини деветини“ (10), привнесената детска литературност: „гледката не е за пренебрегване“ (22) и т.н.

Детската алчност се проявява в малки желания. Когато получава книга вместо велосипед, се пита: „Дали Румпелщилцхен е имал колело?“.

И в първата книга Илийчо достига до отговорите на своите въпроси по време на диалозите си с Август. Това е неговият начин да порасне и да се освободи от своите  страхове и неувереност. И във втория комикс Гелев си служи с това незнание наужким – Сократов метод за поднасяне на децата на все по-комплексни знания: „Какво значи поминък?“ (10), „Значи, тази книга е ценна?“ (11), метафорично мислене: „Какво значи „горко ще се каете?“ (24), и различни игри с езика в конкретните ситуации: „Ударихме на камък, както се казва“ – пред каменната река (24),  „С питане и до Цариград се стига. – Но ние не сме тръгнали за Цариград! – Това е образно казано“ (22).

 

Фиг. 1 Илийчо, Август и седемте джуджета. Първоначална липса, титулна страница.

Фиг. 1 Илийчо, Август и седемте джуджета. Първоначална липса, титулна страница.

2.2.     Къде е Снежанка

Още на рисунката на титулната страница на комикса ни посреща изговореният едновременно от всичките седем джуджета въпрос „Къде е Снежанка?“. Операцията по връщането и предаването на спящата красавица на джуджетата (целта не е съвсем ясна, обяснението е, че така трябва) ще се въплъти в динамиката на разказа в две от функциите на Проп: от 1) „пренасянето на героя“ –  в случая – на тялото, което е едновременно живо и неживо и се доставя (описанието на функция XV е съвсем близо до разглежданата ситуация – „героят се пренася, доставя или довежда…“[4]), до 2) „ликвидиране на първоначалната беда“[5] (XIX функция – „пленените са освободени“), въпреки че до окончателно освобождаване на принцесата не се стига, т.е. тя не бива освободена за самата себе си, а за да бъде предадена на анонимен принц, и то независимо от неговите качества – просто се търси принц. Снежанка е поставена в ситуация на хитруване (ридания, сълзи и други оръжия на слабата жена), но то е пасивното оръжие на красотата й.[6]

Ролята на приказната хубавица е в значителна степен пародийна. В голямата част от разказа тя спи. Отровена е от вещицата – но е със съхранена красота. Събужда се за малко и понечва да извика, защото каретата, в която нашите герои я пренасят, подскача по неравния път и ябълката, причина за непробудния й сън, изскача от устата й. При втора неравност на пътя ситуацията се връща в първоначалния си вид – след като отровната ябълка отново попада в гърлото на хубавицата, тя пак припада (17). Сънят на Снежанка е нейната основна роля и сценаристът знае, че героинята ще е най-полезна за разказа, ако остане жива, но бездиханна, тъй като според остроумната забележка на Пиарота от жените в приказките „традиционно се изисква мълчание“[7].

Съвсем не е случайно, че първото появяване на героинята е във вторичната по вертикала приказка – Илийчо заронва сълзи, когато вижда във вълшебната книга илюстрацията с плачещите пред кристалния ковчег джуджета (9). По-късно той ще види Снежанка да се появява в неговото истинско легло (12) и ще я сравни с книгата, за да установи, че тя си прилича. Героят чете в книгата, че тя е студена като лед, и я докосва, за да установи, че наистина е студена.

В един момент Снежанка изчезва заедно с кристалния ковчег. Тази липса поддържа напрежението в разказа с описаната от Проп в списъка му под номера X – XI функция търсене отново[8]. Намираме я близо до мечтания брак[9], макар и заспала. Цялата сцена с обявяването на бъдещата сватба с крал Улгер Трийсет и осми е облечена в пародиен диалог („Тя не е ли мъртва? – Технически е мъртва… Ще го извадим [парчето ябълка], когато дойде време за сватбата“). В детска реплика е зададен уж невинният въпрос: „Няма ли да я попитате дали е съгласна да се омъжи?“, последван от друг – приземяващо смешен: „Не е ли доста височка за вас?“ (28).

Накрая принцесата попада при джуджетата, които „зарязват рудодобива“, за да плачат „по цял ден край ковчега“ и да чакат принц, който, „ако имат късмет“, ще се влюби в нея (40). А в това време, за което Илийчо знае, че е „относително“, героите се връщат в истинския си дом, където единствено свидетелство през деня за фантазното е книгата, от която Илийчо ще се освободи тутакси.

 

Фиг. 2 Илийчо, Август и седемте джуджета. Получаване на книгата, с. 9.

Фиг. 2 Илийчо, Август и седемте джуджета. Получаване на книгата, с. 9.

2.3.    Вещицата

Злата мащеха се появява в комикса само на една-единствена страница (30). Нейната роля е предопределена от предварителното знание на читателя за нея, на което разчита и сценаристът. Интертекстовете са вплетени в неговия разказ през призма от анимационни и игрални филми, рекламни джингъли и безброй варианти на приказката за злата мащеха. В разглеждания комикс нейната роля е мека и не определя развитието на разказа, като тази изненада сама по себе си създава обрат в предварителните нагласи и работи добре за драматургичния напредък. В диалога анекдот се тематизира качеството на нейните ябълки („екологично чисти, не са обработвани с отровни химикали“) или интересът й да ги продаде (когато Август купува целия кош, тя радостно възкликва: „Това е мъжка приказка“). Тя ги упътва към замъка, където ги чака сигурна смърт, и напуска сцената.

От гледна точка на визуалната интерпретация вещицата е напълно подчинена на архетипа (по-скоро – на клишето). Както е прието в приказния фолклор, тя е баба, старица, магьосница с дълга пепелява коса, остър поглед, дълъг и гърбав нос, остра брадичка и т.н.[10]

Все пак с упътванията си в този разказ вещицата дава и своеобразна „вълшебна информация“, която помага на нашите герои да напреднат.

 

Всъщност и двете приказни героини от приказния измислен (сънуван) разказ на второ ниво са пасивни (заспала, бездиханна, студена като лед принцеса и вещица, която не използва силата на предполагаемата си злонамереност). Те не дърпат сценарното „въже“ и не участват пряко в драматургичната активност, като по този начин се неутрализират и оставят двамата главни герои на авансцената.

Всички герои в приказния малък свят на Гелеви действат на границата на реалното и нереалното съществуване, на сънуваното и възможното битие. Те са безсилни в ръцете на непознати сили[11], но комиксът е лишен от зловещина и мрачност поради иронията и пародийните приземявания на клиширани образи и ситуации, които съпровождат целия албум.

 

  1.  Хронотопът в „Илийчо и Август“ и редактиранията

Структурата на втория комикс от поредицата за Илийчо и Август, за разлика от първия, е построена като цяла история, която бих определил в жанра на комикса като приказка – повест, заради доминантата[12] от четливи приказни елементи и неговия обем. Авторите не се съобразяват с приетата европейска конвенция за албум от 48 страници[13], като предпочитат свободата, въведена от издателство „Футурополис“ в комикс индустрията. Те поместват своя разказ в произволния брой страници, които обслужват сюжета, в случая – 38.

Ръководи ги и прагматичното съображение за поддържане на  симетрична серия, защото толкова страници съдържа и първият албум, построен от 19 кратки истории, по 2 страници всяка.

 

3.1.     Ребуси и загадки

Историята е загадъчна от самото начало и действието на основния разказ се развива в „магическо пространство и време“[14]. В този фикционален дискурс неочакваните обрати и намекът за това, че даже авторът не знае какво ще се случи по-нататък, се промъкват и в думите на детето: „И аз не знам каква игра играя… “ (15), отговаря той на сестра си, която го заплашва, че ще издаде присъствието на Снежанка в леглото му. Сестра му, „в разгара на пубертета“, заедно с майка му са двата образа, които присъстват единствено в реалния свят. В тази двойка „мъжко – женско“ маркираното „мъжко“ начало е натоварено с разказа, инициацията, перипетиите. Немаркираното „женско“ начало е пазител на реалния дом.

Трудното за произнасяне име, което бащата успява да си спомни още в разговора с библиотекаря в пролога, му дава възможност да придобие книгата, която ще стане толкова важна за разказа. Името „Румпелщилцхен“ е неприкрито изкопирано от разказите на Братя Грим. Авторите умишлено включват своя разказ в един по-голям корпус – на приказките изобщо, познати и приети от всички. От гледна точка на морфологията на приказката този епизод се вписва в описанието на XII функция на Проп[15], при която дарителят изпитва героя. Лингвистичната „другост“ на тази необичайна многосрична дума, изградена от трудно произносими съгласни и гласни, го поставя и в територията на лексикалния анализ. Думата е непроизносима на всякакви езици – тя е определена изначално като „трудна, незъзможна“ за изричане и оттам – като почти непреодолимо изпитание за героя. Като функция на изказа, според Бохуслав Хавранек, тази дума попада в категорията „кодиран израз“[16]. Името придобива и драматургична роля в продължението на историята.

Запомнянето на думата като вълшебно средство ще помогне на Илийчо да надхитри и странния рибар в каменната река (26). В пародиен ключ е мнимото налучкване на името му: „Гламчо Тъпков Глупаков“, „Дребньо Кривокраков Грозников“, преди тържественото обявяване на истинското име на хитрото джудже, което изпада в ярост и издава нужната на героите тайна информация.

Думите и книгата като секретен код и оръжие се появяват на още няколко места в разказа.

 

Фиг. 3 Илийчо, Август и седемте джуджета. Румпелщилцхен и каменната река, с. 24.

Фиг. 3 Илийчо, Август и седемте джуджета. Румпелщилцхен и каменната река, с. 24.

3.2.    Отвъдното пространство в комикса

В своеобразен „разказ в разказа“ разговорът около подаръка за рождения ден на Илийчо обрамчва пътуването на героите в митично пространство, в което те преодоляват множество приключения, за да върнат попадналата при Илийчо опасна книга на нейните истински притежатели.

Рамката на вмъкнатия разказ се затваря на финала с писмо от „другия свят“, в което Илийчо получава банково извлечение с голяма сума „митични“ пари и високи лихви, не по-малко измислени. Така последният панел, от една страна, завръща историята в „нормалния“ свят на детето – в истинския му дом, а от друга страна, намеква за възможността „митичната история“ да се повтори в друг вариант и в ново „друго“ място.

Още Яков Грим определя като „мислимо“ съществуването на различни светове, защото в немския език думата „свят“ е с обща лингвистична основа с думата „местопребиваване“[17]. Гелев познава добре Грим и често води повече или по-малко скрити диалози с него в своя сценарий. В неговия „общ“ свят се включват обикновеният свят на семейството, училището и т.н., детската стая на Илийчо с „подземния“ свят на Август и третият свят, който е вторично подземен за Август. За читателя те са части от наблюдението на мита в неговата цялост.

Книжката се чете добре от деца, незапознати с приказките – основа за многобройните алюзии, но и от техните родители, които безпогрешно разпознават сюжети, понякога умишлено прикрити като „забравени“. Ненапразно трудът на Братя Грим се нарича „Kinder- und Hausmärchen“ („Детски и семейни приказки“).

Разказът неколкократно се вмъква в нов разказ в разказа. Това започва още с първото изречение, в което Илийчо е потиснат, въпреки че в едно предишно време детството не е било толкова „безгрижно и щастливо“, както е казал в клас учителят по трудово обучение. Това своеобразно надникване в миналото време, което детето не познава, разширява разказа още преди той да се е случил, и скицира бъдещи книги, в които ще се разказва „още нещо“, както например в сагите „Междузвездни войни“ или „Завръщане в бъдещето“.

Авторският комикс на Гелеви е базиран на познати приказни сюжети, разказан е чрез специфичното изкуство на комикса, като това не е просто превод, а истински специфичен за комикса разказ. В българската литература и поезия има многобройни примери за превода на фолклорни и митологични текстове в авторизирани наративи[18], но за първи път толкова сложен и изтъкан от различни пластове текст се облича в специфичната дреха на комиксовото изкуство.

3.3.     Тъмно и светло. Нощ и ден

Бащата на Илийчо влиза в библиотеката, в която „почти няма осветление“. Той решава, че се е загубил. Да се загубиш „на тъмно“, е различно от почти невъзможното загубване „на светло“. И фенерът, който свети в тъмното, за да върне на историята поне частична четивност и яснота, е закачен „някъде“, неясно къде.

„Ден – нощ“ е опозиционна двойка, която присъства особено отчетливо в първия комикс от серията. В тази двучленна парадигма, в която „ден“ означава цялата парадигма, именно „нощ“ е маркираният член[19]. През нощта се случват „фантазните чудеса“, които непременно са страшни и които детето споделя с измисления си приятел. Семантичната аналогия ден/светлина и нощ/тъмнина определя явна асиметрия в ефекта от „тъмнината“, която е по-малко съществена за „ден“, отколкото „светлинността“[20]. Август не може да съществува през деня.

Сотир Гелев осъзнато конструира ситуация, в която мърколакът е „осветен“ чрез лъчите на фотоапарата и се оказва, че той е съвсем невидим. При изявено от самия него желание се проявява в чертите на други герои (Астерикс, Попай и т.н.). В относителната валоризация на степента на „осветеност“ цялата основна част от втория комикс се случва в приказен хронотоп, в който за читателя се създава приемлива светлинна среда. В нея има собствена скала за осветеност от най-светло до най-тъмно. Така се създава система от различни светлинни режими по подобие на разгледания „разказ в разказа“, а играта на светлина в тъмното и тъмнина в тъмното е на няколко нива.

Сънят е основно средство в този комикс за преминаване в „другата“ реалност, но без съмнение, и за тълкуване и преодоляване на проблеми, провали, изпити. „Защото всеки един от нас трябва в един момент да прекрачи някакъв праг. Това е архетип“ –казва Камбъл.[21]

Празното пространство също внушава страх и те кара да се чувстваш застрашен. Когато стигат до замъка на Махчин, двамата герои се озовават в празен двор, заобиколен от високи кули с димящи комини. Те са достигнали с трудности до това „отдалечено, чуждо място“[22]. Усамотеният, мрачен замък е място, от което може да си тръгнеш само ако преодолееш страха. Единствените думи на тази страница, посветена на подробно визуално представяне на мястото, са „Ето го замъка“ и „Няма никого“ (31).

 

Фиг. 4 Илийчо, Август и седемте джуджета. Предстояща сватба на тайната поляна, с.27.

Фиг. 4 Илийчо, Август и седемте джуджета. Предстояща сватба на тайната поляна, с.27.

3.4.     Описания на пространствата в „другия“ топос

Комиксът е организиран като авторско произведение, базирано върху митологията, в което приказното съдържание е оградено от реалистична рамка[23], като и в рамката има фантастични елементи, каращи ни да се съмняваме на кое ниво в разказа се намираме.

Първото вълшебно пространство (преходно, посетено от бащата, и то „по разказа му“) е книжарница, която се появява неочаквано там, където никога не е била, но изглежда така, „сякаш винаги е била на това място“ (6). Тя променя размера си (отвън е малка, а вътре – огромна), придобива формата на лабиринт, почти няма осветление. А за да се намеси и времето в тази необичайна обстановка, когато се появява книжарят, „в този момент отнякъде“ удря часовник.

В пространството, което следва влизането под леглото и попадането в света на съня, построяването на пространствени отношения е съвместна работа на сценариста и художника Гелеви. Жълтата пижама на детето (която е „официално облекло в някои области“ на приказката по думите на Август) ясно се откроява в зеленикаво-кафявата тоналност на някакво странно ранчо, в което има каруца, запрегната с фантастичното същество супергигантска сколопендра. Тя, разбира се, е отровна („да не би да се страхуваш от горкото животинче“ – ни намигат авторите през думите на мърколака).

Героите минават последователно под леглото на планинския трол (18), за да отидат в страната на приказките, наричана „Mонг-ду с тире по средата“. След като изиграват превъзходен каламбур с името, авторите ни убеждават, че ако се наложи да го напишем, ще знаем как. Още веднъж се натъртва на силата на писаното слово.

Каменният мост на име „Леглото на планинския трол“ довежда и до няколко метаморфози: сколопендрата се превръща в гигантски заек, каручката – в триколка със странна форма; Илийчо се сдобива с броня и меч, а Август – с островърха шапка; детето огладнява и си мисли колко е хубаво да си вкъщи и да закусваш със семейството. Ненапразно ситуацията напомня оплакванията на Хобита – Сотир Гелев рисува комикс по романа на Толкин в края на 80-те години[24] и е почерпил драматургични похвати и характеристики на героите и от автора на съвременната митология[25].

След кръстопът, познат елемент от приказките, в разказа срещаме Официалната резиденция на Бялата змия (къща, подобна на гъба), студена дълбока пещера, главозамайващо висок мост. Каменната река, в която Румпелщилцхен лови риба, е мястото, където „се губят следите“ и разказът спира за игра на загадки. Следват тайна поляна, напомняща „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, път с кипариси, замък и гората на джуджетата преди завръщането вкъщи.

 

Фиг. 5 Илийчо, Август и седемте джуджета. Връщане на вълшебната книга, с. 41.

Фиг. 5 Илийчо, Август и седемте джуджета. Връщане на вълшебната книга, с. 41.

3.5.    Инициация

За разлика от мита и ритуала инициацията и в този детски разказ е условна. Преживяването е „приказно“, „неистинско“, „наужким“[26]. Въпреки поддържането на напрежението от сценарната структура усещането, че всичко ще е наред в самия край, не напуска читателя през цялото време в очакване на хепиенд.

Някои от елементите в структурата на Камбъл[27] се покриват напълно в разглеждания комикс. Можем да припознаем: Пътят на изпитанията; Среща с богинята; Апотеоз; Върховен дар и донякъде Сдобряването с бащата (който е купил за подарък книга вместо колело: авторите ни приземяват отново в приказен разказ, който четем и едновременно иронизираме ала Пратчет).

Гарвани – вестители се появяват още преди основният разказ да започне (5). След това Илийчо ги вижда отново (12) и се пита: „Дали това са същите гарвани, които видях вчера“, като поставя под съмнение времето, движещо се по свои закони. Самият разказ има класическа „изходна ситуация“[28], която предшества основните функции според Проп. В нея се разбира кои са членовете на семейството – бащата, майката и сестрата на Илийчо, и последователно се въвеждат приказните елементи и герои – вълшебната книга с илюстрации, приказният герой Август и (след втората поява на гарваните) спящата красавица, появила се незнайно как в леглото на Илийчо.

Рожден ден. Обещаният велосипед се замества от „нежелания подарък“ – книга. Тя обаче се оказва вълшебно средство, което ги води до джуджетата, донася на Илийчо много пари, междувременно им носи неприятности.

Месечен депозит. В резултат от приключението Илийчо получава депозит от хиляди венециански дукати в банка „Латерна магика“. Още веднъж авторите изтъкват силата на изкуството, фантазията и личния успех, завоюван със смелост и решителност, и подчертават, че тази банка е с най-високата лихва.

 

3.6.    Книгата като вълшебно средство

Намерената от бащата монета („не бях виждал такава преди“) се превръща в истинско богатство в края на историята, когато за малко бива превърната в злато („земна валута“) и обратно върната в приказна валута без реална земна стойност.

Книгата е основното оръжие, цел и тема в историята. „Тежка е!“ – си помисля Илийчо, когато я поема в ръце, първоначално разочарован от подаръка. Илюстрациите в нея са „толкова хубави“, че въпреки подигравателната реплика на сестра му („книжка с картинки“) детето се разплаква от тъга, при все че знае, че написаното в приказката за спящото момиче е „бабини деветини“.

В разгадаването на тайните на книгата се включва Август и даже слага очила. Книгата е „написана на ръка“ със „ситни, равни и еднакви“ букви, изписани от „племе от дребосъци“, и изрисувана от „легендарен художник“ с екзотично име. Изводът на Август – книгата е „безценна“, но и опасна.

Фиг. 6 Илийчо, Август и седемте джуджета. Завръщане от фантазното пространство, с. 40.

Фиг. 6 Илийчо, Август и седемте джуджета. Завръщане от фантазното пространство, с. 40.

 

  1. Пародията в „Илийчо, Август и седемте джуджета“

Леко отстраненият глас на разказвача в този комикс напълно оправдава включването на иронията като основна фигура на изразяването по видовото определение, което включва метафората, синекдохата, метонимията и иронията в един йерархичен етаж[29]. На места иронията се превръща в истинска пародия на взаимно заменяемите клишета от приказния жанр[30].

Митичните автори на ръкописния текст са „хурдан хуру“ – племе от дребосъци, много сръчни в ръцете, за които преписването на книги е важен поминък. Това е сякаш надникване в библиотеката на книжовниците от „Името на розата“ на Умберто Еко. Те преписват важни антични ръкописи, приведени над своите пюпитри в скриптория на манастира. И структурата на текстовете в комикса, скрити един в друг като „матрьошки“, напомня романа на Еко, както и книгата с илюстрации в комикса – загубена, намерена, скъпа[31] и изключително ценна (10), даже безценна (11).

Цялата хипотетична сериозност на беседата обаче се стопява в обяснението за ръста на племето и сравнението им с пирати. Промъква се и намек за прочутите гилдии на убийци, крадци и т.н. от епоса за диска на Тери Пратчет. Името на легендарния художник Милтияд Тихул също предизвиква усмивка с мнимата известност в един друг свят.

Илийчо заспива в петък вечер. Той си мисли в леглото: „Утре е събота, не съм на училище и ще се наспя добре“ (11). Митологичното време, в което ще се развие фантастичният разказ, съвпада със свободното, безопасно, профанно време на детето, съобразено със седмичната му програма. В това аисторично време в обикновения свят всичко е замръзнало и неизменно[32]. Това приземява историята и я прави по-лека и весела – съботното наужким не е „дванадесети кобен час“ или времето, заключено в последни фатални секунди, преди да избухне заложен взрив в напрегнат екшън, а безопасно време за преодоляване на страхове другаде.

Попитали за мъдър съвет, двамата герои получават от сериозно присвитата уста на Бялата змия (магьосник, който е чел „Алиса в Страната на чудесата“) фразата: „Преди да тръгнете оттук, напълнете си джобовете с курабийки“ (21).

 

  1. Заключение

 

5.1.    Актуалност на семиотичния анализ

Съвременните разкази са подчинени на следните прагматични цели: достигане до широка публика; универсалност във възприемането на посланията; отъждествяване с инициацията на съвременните авторови разкази, базирани на архетипи, които са част от митологичната памет. Семиотичните анализи са насочени към разбирането на новите изисквания за читателски прочит – бърз, лесен, но не и лишен от универсални послания. Другата им цел е свързана с частта, наричана прагматика – семиотичният анализ на митологичния разказ е основа за писането на нови авторски текстове, които отразяват реалиите на XXI век и употребата на нови медии.

 

5.2.    Важността на идеята за хронотопа

За разлика от назидателните послания по други комуникативни канали наративите в комикса на Гелеви са ефективен път към детето читател и окуражаването му да вярва в смелостта, доблестта и любовта към знанието. Създаването на фантазен хронотоп, който не копира буквално реалии от съвременността, е среда, в която се изразяват драми, изпитват се варианти на конфликти и тяхното разрешаване.

Гелеви са от авторите на фантастични текстове, които използват теоретични текстове, посветени на наративите. Техният комикс е доказателство за това, че последователното и целенасочено използване на различните функции на разказа и героите, както и цялостното осъзнаване на хронотопа като опитна фантазна среда за завършени драматургични полета са ефективни и плодотворни.

Никак не е случайно, че генераторите на индустрии, свързани с фантастични разкази, като филмовите студия, имат екипи, които подлагат всеки сценарен текст на дълбок структурен анализ. Разказите и отражението им в наративната теория стават част от една обща индустрия, която живее от емоционалния живот на фантастичните герои.

Историята на Илийчо и неговия магичен помагач Август продължава и в сборник с разкази, в който техните приключения намират естествено продължение в жанра на късия разказ. Митологичната основа, кодовете на смешното, фантазното и приказното осигуряват основа за ефективен разказ в най-различни жанрове, като авторите обмислят пренасянето на сюжетите и на сцена (куклена и театрална) и екран[33]. Творбата на братя Гелеви се превръща в „метакомикс“, който изисква от тях продължение и задълбочаване на новоизградената митология.

Комиксите за Илийчо и Август предразполагат сериозните читатели да се насладят на играта на текста и драматургичните обрати, на уплътненото боравене с комиксовата поетика и безупречните леки рисунки. Заедно с авторите по-възрастните читатели ще споделят игровия диалог с творбите на Луис Карол, Шарл Перо и Братя Грим, Тери Пратчет и Астрид Линдгрен. Малките читатели без никаква предварителна подготовка ще се радват, плашат и ще преживяват историята като своя собствена. А не е ли това истинската цел на добрия разказ?

 

„Ще се върнеш навреме за закуската! Знаеш, че…“ – започва Август. Илийчо го прекъсва: „Знам, знам. Времето е нещо относително…“.

 

 

 

Използвана литература

  1. Гелев, Сотир, Пенко Гелев. Илийчо и Август. С.: Ентусиаст, 2014.
  2. Гелев, Сотир, Пенко Гелев. Илийчо, Август и седемте джуджета. С.: Ентусиаст, 2015.
  3. Дяков, Томислав. Митология, фолклор, литература. Т. 3. С.: Сиела, 2004.
  4. Женет, Жерар. Фигури. С.: Фигура, 2001.
  5. Знеполски, Ивайло. Умберто Еко и уханието на розата. С.: Наука и изкуство, 1987.
  6. Камбъл, Джоузеф. Силата на мита. С.: Хемус, 2001.
  7. Кафтанджиев, Христо. Герои и красавици в рекламата. С.: Сиела, 2007.
  8. Пиарота, Мирей. Жените в приказките. С.: Сонм, 2003.
  9. Пропп, Владимир. Морфология „волшебной“ сказки. Исторические корни волшебной сказки. Москва: Лабиринт, 1998.
    1. Стайков, Антон. Кратка история на българския комикс. С.: Кибеа, 2013.
    2. Стайков, Антон. Комиксът „Илийчо и Август“ на братя Гелеви. Маркиране на някои особености на художествения език. Хронотоп и лингвистични аспекти. – В: Годишник на СУ. С., 2015.
    3. Стеблин-Каменский, Михаил. Миф. Ленинград: Наука, 1976.
      1. Тодоров, Цветан. Семиотика, реторика, стилистика. С.: Сема – Р. Ш., 2000.

 


[1] Гелев, С., П. Гелев. Илийчо, Август и седемте джуджета. С.: Ентусиаст, 2015.

[2] Стайков, А. Комиксът „Илийчо и Август“ на братя Гелеви – маркиране на някои особености на художествения език. Хронотоп и лингвистични аспекти. – В: Годишник на СУ „Климент Охридски“, 2015, под печат.

[3] При следващите упоменавания на страниците от комикса в скоби „с.“ е съкратено.

[4] Пропп, В. Морфология „волшебной“ сказки. Исторические корни волшебной сказки. Лабиринт. Москва, 1998, с. 40.

[5] Вж. и Кафтанджиев, Х. Герои и красавици в рекламата. С.: Сиела, 2007, с. 152.

[6] Пиарота, М. Жените в приказките. С.: Сонм, 2003, с. 25.

[7] Пак там, с. 24.

[8] Пропп, В. Морфология…, с. 46.

[9] Последната, XXXI функция на Проп – „Героят встъпва в брак и се възцарява“, е с няколко варианта за развитие (Пропп, В. Морфология…, с. 50).

[10] Дяков, Т. Митология, фолклор, литература. Т. 3. С.: Сиела, 2004, с. 136.

[11] Пак там, с. 143.

[12] В смисъла на руските формалисти. Вж.: Семиотика, реторика, стилистика. С.: Сема – Р. Ш., 2000, с. 48.

[13] Комикс албумите на издателствата „Dargaud“, „Glenat“, „Casterman“  и др. възприемат този стандартен формат, който остава класически до началото нa 90-те години, когато продажбите на комикси намаляват в цяла Европа и те започват да търсят нови форми и формати. Вж. повече в: Gaumer, P. Dictionnaire de BD. Larousse.

[14] Кафтанджиев, Х. Герои…, с. 206.

[15] Пропп, В. Морфология…, с. 33.

[16] Тодоров, Цв. Семиотика, реторика, стилистика. С.: Сема – Р. Ш., 2000, с. 9.

[17] Grimm, J. Deutsche Mythologie. Götingen, 1835. Цит. по: Стеблин-Каменский, М. Миф. Ленинград: Наука, 1976, с. 34.

[18] Дяков, Т. Образи на сакралния епос в прозата за деца и юноши. – В: Митология, фолклор, литература Т. 3. С.: Сиела, 2004, с. 86 – 130.

[19] Женет, Ж. Фигури. С.: Фигура, с. 194 – 195.

[20] Пак там, с. 197.

[21] Камбъл, Д. Силата на мита. С.: Хемус, с. 65.

[22] Дяков, Т. Образи…, с. 87.

[23] Пак там, с. 105.

[24] Стайков, А. Кратка история на българския комикс. С.: Кибеа, 2013, с. 122 – 123.

[25] Билбо Бегинс, или дотам и обратно. – В: Дъга. С.: Септември, 1988 – 1992.

[26] Дяков, Т. Образи…, с. 123.

[27] Камбъл, Д. Силата на мита, с. 338.

[28] Пропп, В. Морфология…, с. 23.

[29] Женет, Ж. Фигури, с. 253.

[30] Дяков, Т. Митология…, с. 107.

[31] Знеполски, И. Умберто Еко и уханието на розата. С.: Наука и изкуство, 1987, с. 36 – 37.

[32] Кафтанджиев, Х. Герои…, с. 212.

[33] Разказите са подготвени за печат, готов е сценарий за куклена пиеса. (Източник: личен разговор със Сотир Гелев, 2015.)

 

Abstract

The article deals with some aspects of the narrative structure of brothers Gelevi’s comic „Iliicho, Avgust and the Seven Dwarfs.“ The combination of mythological, folklore, and fairytale elements, the protagonists and their assistants, the popular variative chronotopes make this comic book a fruitful terrain for interpretations. At the same time, the intertextual references to famous tales, as well as the uses of metaphor and irony relate Gelevi’s work to the fields of semiotics and linguistics.

 

Keywords

Comics, Bulgarian comics, narration, mythological aspects in comics, initiation in comics, Chronotope in comics, Elijah, August and the seven dwarfs, Sotir Gelev, Penko Gelev