.

Астерикс в България. Социокултурни щрихи.

"Хайде на марулите". Детайл от "Златният сърп", 1993 г.

"Хайде на марулите". Детайл от "Златният сърп", 1993 г.

Историята на България след Втората световна война е маркирана от стереотипи, които пречат за популяризирането и развитието на комикса в жанров диапазон, както и за неговото достигане до по-широки публики. Комиксите попадат в категорията „западни продукти” и не отговарят на идеологическите норми на социалистическия свят (от 1944 до 1990 г.). След падането на берлинската стена публикуването на западни списания, книги, музика и общото познание за културата, която се намира зад бившата „желязна завеса”, очаквано поставят на дневен ред и публикуването на комикси. Един неуспешен дебют на героя „Тентен” (1) на Ерже остава като куриоз с лошия си превод от английски (вместо от оригиналния френски език) и с примитивната полиграфия. След като няколко поколения деца са израснали с френската версия на изданието на френската компартия Pif Gadget (2), на пазара се появява без особен успех и лицензиран „Пиф” на български , както и пиратски издания ня някои от най-известните герои от списанието като Рахан (3) и Жустис (4). Читателската публика се различава от тази през 80-те години на XX век. В десетилетието след 1989 г. България напускат повече от един милион жадни за промяна граждани. Емигриралите са предимно младежи, израснали със списанията „Дъга” и „Чуден свят” и запазили носталгичен спомен за тях (5). Но за нови български комикс списания икономическата ситуация е невъзможна. Те не могат да се конкурират с евтините издания с герои от вселената „Дисни” – най-вече със списанието за по-малки читатели „Мики Маус” и тийнейджърското „Уич”, които задушават даже опитите за издаване на комикси от вселената на „Marvel” и „DC”. И европейските герои не успяват да се вместят в каталога от масово издавани герои – например качествената поредица „Лъки Люк”, с рисунки на Морис по сценарий на Госини, не успява да достигне до втори брой, въпреки спомените от качествената анимационна поредица (6). Изданията за Астерикс имат по-щастлива съдба – десет албума излизат през 90-те години, а 20 години по-късно следва нова поредица – като новите албуми са грижливо редактирани и добре отпечатани според високите критери на френските носители на авторски права, които предоставят ремастерирани файлове на българския издател.

Златният сърп, корица на второто издание, 2013 г.
Златният сърп, корица на второто издание, 2013 г.

Публикациите за Астерикс на български език са официални и пиратски. Странното е, че пиратски издания се появяват след първото официално издание на цели 10 официални албума. Това става нарпимер в списание „Детски свят” (7), което публикува в няколко броя с продължение „Астерикс и готите”. „Егмонт България” издават 10 албума, а след 2012 година активните в издаването на комикси „Артлайн” започват да издава албумите с ново оформление и по-добро полиграфическо изпълнение, като през 2014 година стигат до три албума.
Преди 1989 година комиксовата поредица за Астерикс не е позната на българските читатели, изключение правят учениците от специализираните гимназии с изучаване на френски език, които използват библиотеката на френския културен център или получават отделни книжки като подарък от посолството на Франция. След 1960 година на българския пазар доминира списанието списанието на френската комунистическа партия Vaillant (Ваян) (8), след това неговият приемник Pif gadget („Пиф с играчка”). Децата купуват охотно и неговия българския аналог – списание „Дъга”, което достига до тиражи над 300 000 екземпляра и излиза в 42 броя от 1979 до 1992 година (9).
Издателство „Егмонт България” запълва липсата от комиксови издания и наред с издания, посветени на Доналд Дък, Мики Маус и други герои на студио Дисни, като станалата популярна сред момичетата фентъзи поредица „Уич” на италиански автори (10), решава, че е дошло времето и на популярната френска поредица за храбрият гал и неговият непобедим приятел.
Под рубриката DARGAUD представя (Dargaud présente) българският клон на Егмонт издава 10 книжки (11). Издателите са по следата на полския успех на изданията за Астерикс, които са с огромен тираж, финансов успех и популярност в огромната славянска страна, която явно възприема добре хумора на поредицата. В България тиражите се колебаят в диапазона 5 – 20 000 екземпляра, което е скромно в сравнение с други държави, между които Германия или републиките от състава на бившата Югославия, но отразява напълно пазарната ситуация в България – повече от един милион българи, предимно млади, емигрират трайно, а българския книжен пазар е наситен с достатъчно атрактивни западни списания, които разделят вниманието на читателите.
Изданията са с мека корица, не особено добре оформени, с липса на постоянство в повтарящите се елементи, което лишава поредицата от колекционерско единство. Размерите по височина също варират с повече от половин сантиметър, което говори както за небрежната полиграфия в България през периода, така и за липса на истинска редакторска последователност. Първите 9 броя са изпълнени като брошура с телче, последният – 10 брой, е с термолепене, но на образувалото се гръбче с ширина няколко милиметра няма заглавие въпреки достатъчната площ и примера от оригиналните издания. До к 8 авторите са означени като: „Текст ГОСИНИ, Рисунки Юдерзо”, в брой 9 и 10 са използвани и имената на сценариста и художника: „Текст Рьоне Госини, Рисунки Албер Юдерзо”.

Градация на един въпросителен знак. Детайл от "Астерикс галският герой", 2012 г.
Градация на един въпросителен знак. Детайл от „Астерикс галският герой“, 2012 г.

Цената на албумите се променя през годините по различни причини, на два пъти заради смяната на парите и добавяне на нули цената се променя до хиляди.
1 – 23,90 лв.; 2 – 23,90 лв.; 3 – 23,90 лв. (променена по-късно на 45 лв.); 4 – 45 лв.; 5 – 69 лв.; 6 – 1999 лв.; 7 – 249 лв.; 8 – 3490 лв.; 9 – 2,99 нови лв. / 2990 стари лв.; 10 – 2,99 лв.

За успеха на изданието шанс е появата на фигурата на преводача, Венелин Пройков. Той е наследствен преводач, който е опитвал силите си с превода на класически френски автори (12), но има специално отношение към френския комикс (през 2014 година продължава да работи върху преводи на „Смърфовете” на Пейо (13) и нови серии на „Лъки люк” на Морис по сценарий на Рьоне Госини). За българските деца той е направил много с преводите на поредицата за малкия Никола (12 книжки), а сериите за Астерикс са негова гордост заради предизвикателството да пренесе игрите на думи, социалния контекст, историческите препратки, вътрешния ритъм на диалозите, ироничният авторов глас. Особено внимание трябва да отделим да успешното наименоване на героите от серията с разбираеми и смешни български еквиваленти. Заедно с буквално заетите Астерикс, Обеликс и Панорамикс, той създаваимената „Всебезрикс”, „Найдобрикс”, „Тевтат”, „Белен”, „Белизама” и т.н. ; в „Галският герой” легионери са Гай Хитреций, Марк Мухоморций, Калигула Дебилий (шпонин) който пред галите се представя за Галидебиликс. В „Златният сърп”: Америкс, Гракх Ищеций, Авоарфикс, Лещикс; в „Астерикс и Клеопатра”: Панелис (в България са популярни блоковете от панели, които не са много здрави и красиви), Прошнурис (писар, чийто име напомня папки с документи, които са „прошнуровани”), злодея Амаципис и т.н.; в „Голямото плаване или Астерикс и индианците” (филмът по същото време е вече по екраните на България и минава със сравнително добър успех): Азбучникс – Ordalfabetix; Тролейбусен – кученцето на скандинавците, Варгасен (мечтател, асоциация с Варгас Льоса), Новдесен (асоциация с политическа партия в България по това време), Наесенспесен (израз, с които се изпращат децата на лятна ваканция и им се напомня, че ще се върнат на 15 септември „с песен”), Отнесен (разсеян, заблуден), Гнусен страшни. Не само личните имена, но и географски понятия са преведени с разбиране за иронията, например град с име „Галфониум”.
Преводачът се справя много успешно със звукоподражателните, като изковава български съответствия на френските: дженк, вранк, чатапатанк, крак и т.н.
От 1 до 8 брой всички книжки носят надслов „Приключенията на Астерикс”, след който следва конкретното заглавие на албума. Последните две книжки носят като надслов само логотипа „Астерикс”. Редът не следва оригиналната последователност на френското издателство. Причините са маркетингови, свързани най-вече с излизането на екран на игрална версия на комикса.
Брой 1. Галският герой 1992 ( 1. Astérix le Gaulois, Dargaud, Paris, 1961)
Брой 2. Златният сърп 1993 (2. La Serpe d’or, Dargaud, Paris,1962)
Брой 3. Астерикс и Клеопатра 1993 (6. Astérix et Cléopâtre, Dargaud, Paris, 1965)
Брой 4. Астерикс и готите 1994 (3. Astérix et les Goths, Dargaud, Paris, 1963)
Брой 5. Астерикс гладиатор 1994 (4. Astérix gladiateur, Dargaud, Paris, 1964)
Брой 6. Голямото плаване на Астерикс и индианците 1995 (22 La Grande Traversée, Dargaud, Paris, 1975)
Брой 7. Астерикс и олимпийските игри 1996 (12 Astérix aux Jeux olympiques, Dargaud, Paris, 1968)
Брой 8. Вожд срещу вожда 1998 (7. Le Combat des chefs, Dargaud, Paris, 1966)
Брой 9. Астерикс и норманите 1999 (9. Astérix et les Normands, Dargaud, Paris, 1966)
Брой 10. Астерикс при бритите 2000 (8. Astérix chez les Bretons, Dargaud, Paris, 1966) (14)
Най-доброто полиграфско издържано изпълнение на поредицата наблюдаваме през 2013 година. След внимателно подписан договор с издателство „Albert Rene”, софийското издателство, специализирано в комикси, манга и фентъзи романи започва работа. Поредицата започва в оригиналния ред, като „Астерикс, галският герой”, е напечатан с изпратени от Франция нови, ремастерани файлове, а следващите две издадени книжки са с оформление, което ги превръща в дизайнерски обоснована серия. В новото издание на „Галският герой” на издателство Артлайн се вижда амбицията за по-добра типография, грижливо оформление на текстовете в балоните, динамична игра със звукоподражателните. Името на Астерикс е със специално добавено ударение на „и” по настояване на предводача, което е необичайно за българския език, но подчертава произхода на серията именно като френска и променя инерцията за поставяне на ударение на първото „а”. Въпреки вниманието на редактори и коректори, още на първа страница ни очаква забавен лапсус. В краткия анонс в началото на историята, в описанието на Астерикс е написано погрешно „жребецът Панорамикс”, вместо „жрецът”, което е доста комично предвид слабата фигура на героя и неговата тържествена роля в серията. Панелът, изпълнен със звукоподражателни в долната част на първата страница, за разлика от първото издание, е с преведени и нарисувани звуци, което го прави по-жив и убедителен. В новото издание е приета и конвенцията авторовите текстове да са на жълт фон. 20 години по-късно преводите на Венелин Пройков са останали непроменени. С много малки коректорски намеси те са издържали изпитанието на времето от първото издание на Егмонт от 1993 г.
В изданията на Астерикс на български има няколко много интересни аналози в заглавията на песни, използвани от барда Всебезрикс („toujours-sans- chemise”), които препращат безгрешно българския читател към естрадни песни от 70-те и 80-те. „Лутееция, с теб живея, с теб се смея” (Златният сърп). В „Голямото плаване” бардът не пътува, но Астерикс и Обеликс го заместват успешно в връщането на борда на викингската галера, когато пеят „Минава… голяма галера минава” (препратка към известната естрадна песен „Минава, големият кораб минава”).
В новите издания на Астерикс са използвани български аналози, доста успешни предвид липсата на натрупано богатство от думи заради краткото развитие на българския комикс, който е по-скоро разказвателен, отколкото действен. Преводачът е създал истинска база данни за творците на комикс в България, която може да се опише в малък наръчник от готови премислени съответствия, в голямата си част успешни.
…бау, бом-бом, брадум (буря в Златния сърп), брън, бум, грр, гриз, дан, дженк, дзум, дзън, драм, дран, дум-дум-дум, думбалум (в българската традиция думбалумба), квии, крак, пльок, пльос (Обеликс се хвърля в морето, до него цопва и кученцето със скромното „цоп” (Голямото плаване…16 стр.), пляс, прас, там-там, тап, тип, трас, тряс, тък, сниф-сниф, уау, фрас, цап, хрус-хрус, цап, цък-цик-цак-цук (Златният… 38 стр.) издават срещналите се остриета на копия във внезапно спрялата римска патрулна част шпльок, шльооп – рибата цапардосва в лицето Азбуникс (Голямото плаване, 7 стр.), чатапатанк…
На много места в превода се наблюдава тънка игра с някои национални характеристики: петелът „кукурига”, пуйката в Америка общува с „бърлю-бърлю” (Голямото плаване… 17 стр.), коларят вика на биволите си „дий-дий”, Астерикс гони вълци в гората с „къш-къш” и „чиба”, анонимните човешки крясъци се дочуват като „ай” и „олеле”. Вълшебната отвара се пие с „гъл-гъл” (Галският… 8 стр.), така е и с алкохолните напитки по-нататък в историята. „Хърр” е знак за звучно спане (Галският… 27 стр.). „Тутурутутуту” е звукът на тръбите в римския лагер, звук, който поражда комичен ефект заради асоциацията с позната песен.
Комиксите за Астерикс са изпълнени с различни манипулации на верблния текст. Тези интонационни характеристики оцветяват текста и повишават неговата „звучност”. Умалителното може да е подигравка: „Ама какви грозни думички знае” (Златният … 36 стр.) – коментира Обеликс ругатните на Лещикс, който е похлупен с тежък долмен в скривалището за златни сърпове. Пияният гал хълца с „хлъц” в различни големини, придружени от различен брой руни отпред, отзад, отгоре, околовръст, в зависимост от интензивността на сполетялото го алкохолно нещастие. Гай Хитреций пък забравя всякакви думи и съвсем картинно си представя как го гони лъв на арената в Рим (Галският… 48 стр). Изненадата на Калидебиликс, който шпионира в селото на галите, прерасва в изумление от тяхната сила, като градацията се изразява в една въпросителна, три въпросителни, огромна въпросителна, която се „цепи по шевовете” (Галският… 15 стр.). Когато друидът Панорамикс се порязва заради виковете на Астерикс, докато бере имел със златния сърп на едно дърво, вика му „олеле”, което е „разтреперано” и на жълт фон (Галският… 16 стр.). Глупавият гал, когото Астерикс разтърсва за дрехата, отказва с „Не ми е на път”, като думите му треперят в ритъма на тялото заедно с комиксовия балон. Понякога само играта с големината на шрифта е достатъчна, за да озвучи диалозите достатъчно добре: „- На ЮЛИЙ Цезар? – Да, да, на ЮЛИЙ…” (Галският… 27 стр). Изумлението на двамата стражи в римския лагер е предадено с арка, която очертава влизащият в палатката Астерикс (Галският… 29 стр), малко след това Панорамикс възклицава с червени главни букви (пак там). На същата страница градацията във вика на пазача на лагера е изразена с увеличаване на големината на буквите „Шефе! Шефе!” (пак там). Диалозите на потъналите в мъглата герои са със скандинавски ударения, които не пречат на нормалното разчитане на диалозите, а в същото време създават атмосферата на екзотичната „чуждоземност” от тези страни. Даже кучето джафка с ударения (Голямото плаване… 1 стр). Когато над натупания индианец има звезди, означаващи световъртеж, те са във формата на звездите на американското знаме (Голямото плаване, стр. 23). Звездите се променят с офицерски знаци при второто припадане (пак там, 25 стр).
За доброто приемане от читателите на комикса (именно читатели в случая с „Астерикс”, където текст и рисунки са напълно равноправни) служи и умелото използване на българска разговорна и жаргонна реч: „Хайде на марулите, хубави римски марули, моля” (Златният… 37 стр) е призива на продавачка, която наистина продава марули, за разлика от преносното значение на устойчивия израз на български. В „Голямото плаване” се появава и българска национална следа: след хипотезата, че мнимите римляни са нумидийци, гърци или критяни, Астерикс се усъмнява дали не са траки (стр 25). Малко след това Обеликс ги заплашва с „разтракване” (стр 26). При третия каламбур (стр 26) даже Астерикс предупреждава да не се прекалява с каламбура („траки, ама сърцето ми се затраки” на стр 28).
Игрите на думи в комиксите се разделят на няколко подкатегории, за тях би могло да се изпише цяла лингвистична сттудия. Ето само някои от тях: „– Ще говориш ли? – Какво говориш!!!”, е краткият диалог на мъчителя и Панорамикс, който отказва да каже тайната на вълшебната отвара. В „Галският герой” диалозите стигат до градация в смеха именно с игрите на думи, свързани с растенето на коса: „Никого не бръсне за нищо!…”, „…така, че работата виси на косъм!”
Поредицата за Астерикс започва своя живот в списание „Пилот” като комикс с продължение, но продължава истинския си успех като поредица албуми, тематичен парк, анимационен сериен филм, филмова игрална поредица, 3D филм с премиера по света и в България в началото на 2015 г. Така героите на Госини и Юдерзо преминават целия дълъг семиотичен път на създаване на малкия гал антигерой и неговия суперсилен приятел гурман. Така, от създаването на персонажите, през единичните панели към страницата, разтвора, 35-те албума и т.н. (15) се създава цялостна митологична и маркетингова комиксова вселена, която достига до десетки различни държави и функционира успешно на повече от 100 езика.
Астерикс намира своята истинска публика и в България, но се разминава с истински сериозните тиражи, както и с това да се превърне в масов феномен, както това се е случило преди това в Германия и Полша. Комиксът остава по-скоро албум за децата от по-образованите читателски среди, в които комиксовите албуми се четат и обсъждат от цялото семейство. Българската специфика го поставя в сегмента на бутиковите книги, като издателството Артлайн удовлетворява феновете с тиражи от 2000 за първите три албума от серията и предвидени подобни тиражи за договорените нови албуми за годините 2014 – 2015.

[1] Ерже. Приключенията на Тентен: Т. 1. Ракът със златните щипци. С. б.г.

[2]  Médioni, R. Pif Gadget, la véritable histoire. Paris, 2003.

[3] Шере, А., Р., Лeкюрьо. Рахан, син на свирепи начала. Началото. С. б.г.

[4] Марcело, Р., Ж. Оливие. Д-р Жустис. Лунната долина. С. б.г.

[5] Стайков, А. Кратка история на българския комикс. С. 2013.

[6] Госини, Р. Морис. Лъки Люк. Керванът. С. 2010.

[7] Госини. Р., А. Юдерзо. Астерикс и готите. – В: Детски свят. Елитпрес. С., б.г.

[8] Gaumer, Patrick. Dictionnaire mondial de la BD. Larousse. Paris, 2010.

[9] Дъга. Списание (1 – 42 брой). Септември. София, 1979 – 1992.

[10] Уич (Witch) (1 – 107 брой). Егмонт България. София, 2003 – 2011.

[11] Астерикс. (1 – 10 епизод). Егмонт България. София, 1992 – 1999.

[12] Вивие, К. Реми и призракът. С. 1979.; Камю, A. Есета. Варна, 1979.

[13] Смърфутбол. Артлайн студиос. София, 2013.

[14] Gosciny, R., A. Uderzo. Le livre d’Astérix le gaulois. Paris, 1999.

[15] Кафтанджиев, Х. Комиксът на границата между иконичността и вербалността. – В: Изкуство. София. 4, 1990.

Статиятa е публикувана в първа книжка на списание „Проблеми на изкуството“, 2015 г.