.

Category Archives: История на комикса

Комикс-поколението на родените след 1980

Списание ЛИК публикува текст от срещите ми с трима млади комикс автори. Като въведение резюмирам работата на двама познати в киното и театъра художника, изкушени от комикса в период от кариерата си. Димитър Митовски (роден 1964) започва бързата си кариера с арт комикс в запомняща се изложба в НХГ с групата “Диско 95”. В момента [...]

Изкуството да летиш

Интервюто е публикувано със съкращения във вестник Култура – Брой 35 (2697), 19 октомври 2012 Благодаря на редактора Марин Бодаков! http://www.kultura.bg/bg/article/view/20195 Антонио Алтариба (роден 1952 година в Сарагоса, Испания) е писател, професор по френска литература в Баския университет. Интересува се от визуалните аспекти на писането и наративните възможности на визуалното. Теоретик на комикса, фотографията,еротичната литература. [...]

НЮАНСИ СЛЕД ДЪГАТА

На 5 ноември се откри изложбата на сдружението ПРОЕКТЪТ ДЪГА Галерията Altronics light беше най-добрия избор за нея. Модерно пространство, перфектно осветление, място в самия център на София срещу театър Ла Страда на ул. 6 септември 13. Заедно с изложбата се представи и албумът Над дъгата – 80 страници голямоформатен албум-сборник с цели истории на [...]

Текстът и илюстрацията в българските книги за деца

Отминало ли е времето на детските приказки? Децата винаги са обичали истории – примамливи, но и тъжни, смешни, дори  страховити. И най-важното – с много и хубави картинки. На пръв поглед всичко това, и в много по-голямо количество, го има – бързодостъпно и безплатно – в интернет. Фейсбук, онлайн игри, комикси за таблет, 3D филми. [...]

Иван Тотоманов: Щом превеждаме и господ, всичко може да се преведе.

Иван Тотоманов превежда от руски повече от 25 години. Започва като редактор в издателство „Народна култура”. След 1990-а превежда автори от новата вълна – съвсем различни като език и стил: Сорокин, Пелевин, Виктор Ерофеев, „най-нежната душа” Венедикт Ерофеев, „грубият“ Юз Алешковски. С промяната на руския език, по-точно, с идването на истинският език, писането и превода [...]

Надежда Радулова: Преводът не бива да е като измит прозорец.

Надежда Радулова е от младото поколение български автори. Пише поезия, редактира и превежда от английски. Вече е позната с преводите си на Филип Рот (Човешкото петно), Дж. М. Кутси (Живот и страдания на Майкъл К), Джийн Рис (Безкрайното Саргасово море),  Джаки Кей (Тромпет). Смята, че колкото е  по-слаб един текст, толкова по-труден е за превод. Затова добрата [...]

Венелин Пройков: Преводачите не ревнуват

Списание Bulgaria OnAir посвети броя от 14 май 2012 г. на литературата. Благодаря на Константин Томов, който публикува и няколко мои интервюта с преводачи. По-долу е посветеното на Венелин Пройков, който се вживя в ролята на малкия Никола, за радост на българските деца: Венелин Пройков е познат с преводите си на Жан Кокто. В екип [...]

Клер Бретеше – най-добрият френски социолог според Барт

В годините на развития социализъм надничахме на запад през прозорци като списание ЛИК. И днес чаровният формат и оформление ми харесват, а и много от статиите са актуални, заради информацията, контекста, посланията за друг свят, с лек вкус на неутралност – „там е така“. Ето една статия, посветена на любимката ми Бретеше, преведена от списание „Тя“ (1983 [...]

Китайски истории в картини

В края на 80-те в София се появи много интересна изложба на китайски майстори на комикса. Въпреки интереса на някои колеги, тя остана почти анонимна. Истински интерес към изтока се появи по-късно. За нас, българите, беше трудно да разберем докрай политическите послания на един много различен социализъм, наслаждавахме се на майсторството на китайските художници, разнообразието [...]

Ларго Уинч – уханието на виртуалното богатство

Белгийските пощи издадоха специална марка по повод 20 годишнината от първия албум от поредицата за Ларго Уинч. Тя е в комплект с мистериозния албум „Сватбата на Ларго“. Но не се притеснявайте, както казва пилотът на Ларго в последния албум „Черното море“: „героите никога не се женят, не сте ли чели комикси…“ Благодарности на списание ЛИК [...]